•°6°•

122 33 9
                                    

Разговорите с Юнги винаги бяха толкова спокойни... аз казвах нещо, той друго и и двамата си знаехме границите.

Това беше причината да му се обадя. А причината да се наритам след това, бе мама.

-Защо шепнеш бе?

-Май мама подслушва -не повиших глас, но ми идеше да го напсувам когато се разхили. -Майната ти.

-Умре! -изсмя се той, а аз свих вежди.

-Какво?- изтърсих, а в отговор получих развеселена въздишка.

-Мама почина- отвърна спокойно.

-Мно'о шибанко, кога т'ва?

За момент ми се прииска да прегърна своята. За момент.

soulmates |•°yoonseok°•|Where stories live. Discover now