soulmates |•°yoonseok°•|

•°4°•

Не бях излизал на среща досега и определено се притеснявах. Може би това бе и причината в момента да вървя към уговореното място половин час по-рано от необходимото.

Това, което не очаквах да заваря там обаче, бе ниско и хърбаво момче, облечено в торбести дрехи и шапка с козирка... през декември.

Едва ли е случаен анорексик...

-Ти ли си Мин Юнги? - застанах пред него и пъхнах ръце в джобовете на дънките си.

- А ти трябва да си Хосок, нали? - той си оправи шапката и надигна глава, за да ме погледне без да си прави труда да става от пейката.

Кимнах.

- Значи планът на У Шин е да сватоса анорексици? - не можах да не се засмея.

- Изобщо не знам к'ви са му плановете на тоя ненормалник - изпуфтя той. - Има му нещо и на него...

Ето тук бях съгласен както с думите, така и с показалеца, който Юнги завъртя във въздуха до главата си. Тупнах си кокалите до неговите на пейката и кръстосах крака.

- И с'а к'во?

- Ник'ва идея... - вдигна рамене Юнги и извади кутия цигари от задния джоб на дънките си. - Имаш ли запалка?

Кимнах и извадих своята кутия, подавайки му я.

- Вътре е.

- Благодаря -каза набързо и запали- На колко си? - подхвърли, колкото да не мълчим.

- Седемнадесет, ти? - последвах примера му и също си извадих цигара.

- Двадесет и три - ухили ми се Юнги, а аз усетих как ченето ми пада.

- Стига бе!?

- Младолик съм, какво да се прави.

- Недохранен е по-точно казано - усмихнах му се, а в отговор получих същото, придружено от среден пръст.

Харесвам го!