Alone

Розата

Виждаш ли там, в далечината,
красивите краски на небесата?
Усещаш ли вятърът студен,
трепериш ли под дъжда проливен?

Погледни напред към красивата роза,
тя има своята история, своята съдба.
Капчиците по листата, кървавия цвят,
смъртоносните бодли, нежната душа.

Тя е съвършена, неповторима,
но никой не открива тази ѝ страна,
всеки я презира, бавно я убива,
към черната бездна тласка.

Тя самата се отврати и намрази,
от себе си се плаши и бяга.
Но какво да направи, кой ще я спаси?
Розата ще загине, заедно с други невинни души...

Не търсете рима, щот нямаХД/да живеят белите стихове/. Та проблемът в момента е, че имам толкова много неща да кажа, но не мога да си подредя мислите. Имам чувството, че всеки момент ще изпадна в истеричен плач или ще се разкрещя!