Alone

Далеч

Болка стенеща приглася,
нежно водата я отнася.
Тежката ни скръб отпраща,
бавно телата ни поклаща.

Безжизнени и бледи,
отпуснати, студени.
Далеч от хора безпощадни
за власт безсрамна жадни.

Водата, спокоен свят ни дава,
дълбоко в нейните недра,
където всичко завинаги остава,
в студената прегръдка на Смъртта.

Не знам защо, но точно това стихотворение не ме кефи чак толкова много(Лично мнение, края не ме кефи изцяло), ще се радвам да чуя вие какво мислите.❤❤