Под нощното небе, прекрасно,
силен писък прозвуча ужасно,
но не от страшно мъчение,
а от жадувано избавление.Вечно тя да страда,
от играта да отпада,
това бе нейната мечта,
на свободния живот кръвта.Да я режат, нараняват,
вечно да я изтезават.
Но защо го прави?
Никой да не я остави.Не мога да кажа друго, освен ,,Кратко описание на мазохист”...😂😂😂😂😂
YOU ARE READING
Alone
PoetryДепресарски стихове(Предупреждавам от сега, не съм велика поетеса) #7 в POETRY-14.10.2017г.