Red Violet (Choi Minho's fic)

В началото на хаоса...

Тичаше към мен. Нещо голямо и сребристо, почти като куче, но аз знам, че не беше просто домашен любимец. Прекалено е масивно. Ръмжеше, а острите му зъби се издаваха като бивни от устата му, като ножове, които щяха да ме
разкъсат.

_________________________

                 ⚜️Ретроспекция⚜️

Жослин се приближи до големия прозорец, гледайки как мъжът ѝ се отдалечава, скрива се в гъстия пущинак. Несъмнено той щеше да се върне и тя знаеше това. Той винаги се връщаше. Но жената не беше привлечена от нуждата да види как съпругът ѝ се втурва към гората, просто искаше да бъде сигурна, че наистина е отишъл там и ще се върне чак призори, когато небето стане медено и розовият му шар го захапе също.

Джон беше ловец на върколаци. Всяко пълнолуние, щом първият вълчи вой прозвучеше, той слагаше тежкия колан, накачен с амуниции и ками, на кръста си и големия кочан със стрели. Изкарваше прехраната си, продавайки вълчите кожи на шаманите, зъбите и вътрешностите им- на вещиците. Нищо че това се случваше само веднъж месечно, той успяваше да изкара достатъчно пари за цял месец, а пък на Жослин ѝ беше нужно само малко време.

Жената имаше хубави кафяви очи и кестенява дълга коса и човек би казал, че в нея нямаше нищо особено, различно. Само дето тя бе вещица. И то бременна вещица. Уплашена. Сама.

Джон мислеше, че щом дъщеря му се роди, от нея би излязъл един невероятен и непобедим ловец, тъй като щеше да притежава силите на майка си, но това не бе съвсем така или поне щеше да бъде, ако Жослин не беше толкова против детето ѝ да има нещо общо със свръхестествения свят. Тя добре го познаваше и знаеше, че там не всички оцеляват, че това е гнетно пространство на окултизъм и кръв. Ако не си жесток, безскрупулен, безчувствен, няма как да оцелееш. Вселена на врагове и неспокоен живот.

Жената дръпна черните завеси и с ръце върху корема си забърза към подземието. Тя с мъка избута тежката стоманена врата и мина покрай клетките с измъчени или вече полумъртви върколаци- някои вече с човешки облик. Те не ѝ обърнаха внимание, малцина бяха онези, които все още имаха сили да напрегнат слуха си или дори да обърнат главата си с милиметри. Ето за това си мислеше тя. В нечие друго подземие обаче имаше и вещици в същото състояние.