05

141 42 4
                                    

01. 10. 1445г.
Последните няколко дни бяха ужасни.

Хосок, почти не ми е говорил. Не е като да се сърди,  но избягва мен и Диана. Обяви, че ще се сгодява и то в полза на страната.

Разбирам го, той е наистина верен приятел. Бих казал брат. Обича баща ми,  като свой-собствен и се чувства задължен да служи вярно. Живее,  за да ме защитава,  мен и страната. Винаги е зад мен и пази гърба ми.

Но,  последното, което искам за него е да е нещастен. А далеч от Диана,  ще е точно такъв.

П. П. Утре е годежът ми.

***

Докато прелиствам страницата,  нещо привлича вниманието ми.

Двата следващи листа,  са залепени един за друг. Знам,  че не трябва да повреждам Дневника,  но любопитството в мен е твърде силно.

Ставам от стола,  на който съм прекарала над осем часа и отивам до кухнията по възможно най-бързия начин. Връщам се с нож.

Напъхвам върха му между двете страници и ги разлепям с него.

Вътре има писмо.

Take Me To Church КФФ2017Where stories live. Discover now