Protocol Terminal
Обект 1103
Денят, в който започна апокалипсиса бе на рождения ми ден. Помнех го, защото никой не дойде тогава. И никой нямаше и да дойде никога повече. Днес денят бе същия - седем години по-късно, седем непознати и една изоставена фабрика.
Мястото бе необитаемо от поне 4 години, ако не и повече. Всичко изглеждаше захабено и на път да рухне. Трябваше да сме внимателни, ако не искахме нещо да се стовари отгоре ни или случайно да пропаднем в него. Навсякъде лъхаше на мухъл и влага. Единственото що годе приветливо място бе кабинета на бившия собственик на мястото. Стаята бе достатъчно обширна да ни събере всичките, без да си пречим взаимно, но и тя както всичко останало наоколо не бе в най-добрата си форма. Мебелите все още стояха макар и в пост-апокалиптичен вид - изтърбушен диван, два фотьойла с изтъркана тапицерия, дървена маса без един крак, голямо бюро, проядено от дървеници и шефския стол зад него, чиято черна кожа вече бе напукана и се лющеше. Прозорците на големия прозорец бяха заковани с дъски, а тежките червени пердета, които сега вече приличаха повече на парцали - прокъсани на хиляди дупки, скриваха и малкото светлина, която имаше шанс да се прокрадне през останалото все още непокрито пространство. Идеално! Никой не искаше да гледа навън. Бяхме свикнали с мрака. Все пак това беше единственото време, през което можехме да се прокраднем незабелязани. Те атакуваха само денем. Нощем сетивата им се притъпяваха и ставаха небрежни. Беше по-лесно да минеш незабелязан. Макар, че ако имаш някакъв шанс изобщо, бих препоръчал изобщо да не опитваш.
- Мисля, че мястото е добро да се установим за известно време. - обади се, след дълго оглеждане и проучване наоколо Шьону, сваляйки синята бандана от устата си. Той бе средно висок, набит, с буйна кестенява коса, топли кафяви очи, а лицето му вечно изглеждаше така все едно минава през екзистенциална криза с ниска степен на успеваемост. Инстинктът му за оцеляване и уменията бяха най-високи от тези на всички останали. Винаги знаеше кое е най-доброто стратегическо място да пренощуват, къде мога да намерят провизии или кога е най-подходящо да се изнесат от някъде преди нещата да са станали напечени. Момчето имаше усет за тия работи, признавам му го. Ако не беше той вече да съм мъртъв. Добре, че попаднах първо на него.
"Денят "Х" - така наричахме датата, на която всички се срещнахме. 14-ти май. Година? Неизвестна. Но денят беше този. Точно така, събрахме се заедно само за ден.
YOU ARE READING
X-Chronicles / Хрониките "Х"/
FanfictionГодината е 2045. Земята каквото я познавате вече я няма. Хората, които сте познавали също. Доколкото са останали хора изобщо. Преди 28 години нещо се обърка. Мислехме си, че може да намерим лек за всички болести. Сгрешихме. Мислехме си, че отговоръ...
