Пречупена реалност

#2-Десета глава

С подскок се отдръпнах от компютъра. Бях го направила. Буквално бях задействала екзекуцията на всички Болни.

Процентите бързо се увеличаваха, нямаше да отнеме много време на процедурата да приключи. Веднага след това управниците щяха да дойдат тук и да убият всички ни, включително и майка ми, която сега беше най-търсения човек на планетата.

Стегни се, Ариана, спри това нещо.-повтарях си наум, но не знаех наистина какво да правя.

Под увеличаващите се проценти имаше опция да прекратя изпращането. Можех да го направя само с едно кликване и всичко щеше да приключи.

Това беше миг, в който трябваше да реша какво наистина исках от живота. Сега или никога, се наложи да се преборя с всички думи, които бяха изречени и от двете страни на тази война. Трябваше да ги изолирам и да се вслушам единствено в собствените си мисли.

Те бяха отговорът. Те бяха мое мнение и достойнство.

Мигновено се пресегнах към мишката на компютъра и натиснах "Отказ". След секунда ми се изписа, че изпращането е прекратено.

Подпрях се изморено на бюрото и издишах тежко. Бях направила своя избор. Имах шанс да издам информация, но не го направих. Вече беше ясно на чия страна бях.

-Знаех си, че няма да го направиш.-чух женски кадифен глас откъм входа.

Не бях забелязала кога Сузана беше влязла. От колко ли време ме наблюдаваше? Надявах се, че не беше видяла това, което бях напът да направя, но беше очевидно, че всичко й беше ясно. В момента стоеше облекната на вратата със скръстени пред гърдите ръце. Косата й отново беше свободно пусната по раменете й.

Мислех, че беше ядосана, но единственото, което се изписваше на лицето й беше...гордост. Не бях очаквала това. Та аз току-що едва не я бях предала.

-Трябваше просто да разбереш, че си достатъчно силна и устойчива.

Отдръпнах се от компютъра, сякаш това действие щеше да заличи последните няколко минути.

-Не си ли сърдита?-попитах я плахо, страхувайки се от отговора й.

-Не.-отвърна ми спокойно и пристъпи бавно към мен.-Знам какво е толкова много години някой да се опитва да ти промие мозъка. И на мен често ми се е случвало да загубя всякакво желание за собствено мнение, но никога не го направих, а се борих за това, в което вярвах. Разбирам как се чувстваш, всички тези протиположни убеждения се борят в душата ти... Но ти избра правилното.