-Какво правиш?
-Ще умрем и тримата, ти решаваш! - това не може да е момичето, което беше в домът ми...
-Добре, добре, а сега пусни! - махна ръцете си и се прокашля.
-Ще бъдеш заедно с това, момиче! Ще я обичаш и ще бъдеш близо, до нея, до сърцето и до това, което може да направи. Ясно ли е, Харолд? Това е ЗАПОВЕД! - натърти на „заповед" и скръсти ръце.
Спрях пред болницата и оставихме Елена в ръцете на докторите.
***
-Искаш ли кафе?
-Не, благодаря!
-Хари, цяла нощ стоя тук, изтощен си. Ще ти донеса, за да се събудиш! - това момиче какво не разбра.
-Не, означава, НЕ! - изправих се, от стола и бях готов да и забия един. Не ми пукаше, че сме в болница и, че ще посегна на жена! От вчера се опитва да ми наложи контрол, но няма да го бъде! Стисках юмруци, а тя се подсмихваше.
-Господоне ако още веднъж извикате, ще се наложи да напуснете сградата!
-Добре, добре не е нужно да ми четеш и ти! - седнах на стола и затворих очи.
-Отивам за кафе!
-Майната ти! - изругах и започнах да се унасям.
Вратът ме приболваше, но умората ми беше по-силна...
-Господине, събудете се! - стреснах се и отворих очи. Докторката, която прие Елена. - Приятелката ви, пожела да ви види.
-Да, идвам! - влязох в стаята ѝ. Чакаше ме. Усмихваше е, още малко и щеше да хукне към мен. Погледът и беше пълен с любов. Сякаш заслужаваш, всичко това Харолд...
-Хей, как си? -седнах на леглото и хванах ръката ѝ. Целунах я, а тя не отделяше очите си от мен.
-По-добре, ами ти?
-Щом ти си добре, аз съм прекрасно! - опитах се да я накарам да се почувства обичана, но сякаш аз сам не можех да убедя себе си.
-Хари, ще ме целунеш ли? - без да ѝ отговарям слях устните ни. Но не беше същото. Не беше, така както преди. Изведнъж устните на Луи се забиха в съзнанието ми. Изправих се. -Какво стана?
-Аз, ами почини си, ще дойда пак, по-късно. О-обича-м т-те! - усмихнах се и побързах да напусна, защото щях да се задуша. Излязох отвън, седнах на бордюра и започнах да ровя в земята.
Какво ми става? Защо пак започвам да мисля за него? Защо отново се върнах в началото? В онова начало, от което се опитвах да избягам. Всичко се прецаква. Шибано, гадно се прекацва всичко до което се докосна.
Не съм гей, но нещата които правехме с Луи, бяха нечовешко хубави. Неща, които никоя жена, не можеше да ми причини.
Да отвращавам се от себе си, да искам да променя нещата, но не мога. Повярвайте ми, искам го!
---------------------------------------------------------------------------------------------
Да знам, супер тъпа и кратка глава, но нямам сила за повече. И ако все пак ви хареса, дайте звезда и споделете мнението си в коментарите! Обичам ви и лека нощ!
Следващата ще е по-дълга, но просто съм ужасно изморена и нямам очи, за още! Извинявам се!
