-Не дъще, не изглеждаш като лигла, както се изрази. Но наистина ти трябва време и усамотение. Далеч от всичко и всички. Не е зле да последваш примера на Хари. След като те изпишат замини. За месец, за шест или дори за година. Но открий себе си. Открий това, което наистина те прави щастлива. - вече гледах право в очите ѝ. Имаше такава мъдрост, такава болка... имаше и старост, но бяха като малки слънца. Грееха сякаш щяха да изгорят всичко наоколо.

-Права си, но ако си съгласна. Би ли, преживяла тази промяна заедно с мен. Би ли заминала с мен, където и да ида, когато и да се върна? - в гласът ми имаше надежда и вяра. Първо се засмя, но после сериозността ѝ се завърна.

-Да, защо не? - когато чух се хвърлих върху нея.

-Благодаря ти, бабо! Благодаря за това, че за пореден път заставаш зад мен! - здравите ѝ ръце, стискаха силно тялото ми. Чувствах се сигурна и най-после успях да изживея щастието от това да имаш баба, която никога преди нямах...

-Извинете че ви прекъсвам, но е време да се качвате в стаята. Моля разберете ме, още не сте достатъчно стабилна и трябва доста дълга почивка, за да се възстановите напълно. Пък и ви остават още два, три дни в болница. След тях можете и да нощувате навън. А сега пред мен! - заповяда ми и направи знак с ръка да минем.
Колко я мразя тази сестра. В нея има нещо, наистина противно. Физиономията ѝ постоянно е начумерена, а от сините ѝ очи, блика огромна злоба. Мисля че целта ѝ е да ме умори...

ГТХ

Вече бях напазарувал. Продуктите още съояха в колата. Но не желаех да влизам в къщата и да гледам онази кучка, защото щях да я убия още на момента. А аз искам да страда, да умира бавно. Защото тя го заслужава повече от всички.
Е най-после слязох от колата. Взех торбите и влязох. Чуваше се ритане от стаята. Явно още не се е предала, още не е разбрала, че от мен измъкване няма. НЯМА!

-Здравей, съпруго моя! Как е на земята? Чувстваш ли се на място? - оставих чантите и седнах на земята, почти до Кендъл.

-А на теб мястото ти е в затвора, Харолд!

-Не, не говори така. Сърцето ме заболя! - сложих ръка на сърцето си и смехът ми се разнесе в радиус на един километър.

-Аз те обичах, Хари! За разлика от онази, можех да те направя щастлив, но не! И двамата вървете по дяволите! - изкрещя, докато се гърчеше като червей.

-Аз съм дяволът Кендъл! И аз решавам кой да идва, и кой да си тръгва от мен ясен ли съм? -хванах лицето ѝ, а тя беше готова да ревне. -А за сега, ти си в горящият казан! После може и да излезнеш в него, но за да отидеш в ада. - не , не се шегувах, просто само аз си знам какви извратени планове имам, за пращане в ада.

-Ще избягам, ще те вкарам в затвора. Иначе да не се казвам, Кендъл Джендър!

-Говори си, колкото си искаш! А ако избягаш, ще те помоля, само да ми звъннеш. Нали? - станах от земята и тръгнах да излизам, а тя изкрещя нещо и просто изведнъж млъкна. Отново излязох в двора. Сложих ръцете си, зад себе си и започнах да мился, и да се разхождам нагоре-надолу.
Не заминах и така трябваше. Ако не беше Зейн вече щях да съм във въздуха. Казах му, че знам за постъпката на, Кендъл, но трябваше да бъде сигурен, че заминаваме. За всички, аз и тя сме много далеч от тук. Докато не покажа, на онази малка глупачка какво е страдание, няма да се покажа. А тя може и никога да не се върне. Дори вече имам версия за смъртта ѝ.
Докато се разхождахме по плажната ивица, Кендъл се отдели от мен. Мислех, че ще се върне, но не го направи. Какво да мисля, освен, че е изчезнала, или отвлечена, а може и да умряла. Съкрушен съм. Ако някой я види моля да съобщи на властите.
Може да ме вземат за писане на сценарии за някой филм. Може пък да пробия в тази област ( в кръга на шегата, разбира се).

След дълги и доста филмарски мисли, влязох вътре. Тя стоеше все така намръщена и все още така бунтуваща.

-Кралице моя, какво ще желаете за хапване? - не знам защо, но когато я видя ме обзема нагъл смях.

-Нищо!

-Оу, скъпа не бъди толкова лоша! Аз се грижа за теб, а ти ме нараняваш! Ще ти приготвя спагети. Днес сме в Италия. Утре може да сме в Ада. Знам ли, какво може да ми хрумне. - засмях се, надигнах ръкавите си нагоре и се заех с готвенето.

----------------------------------------------------------------------------------------------

Здравейте! Ако главата ви хареса, дайте звезда и споделете мнението си в коментарите!

Въпрос: Елена е на прага да се качи в самолета и да замине. Хари ще има, ли волята да я спре? Ще се радвам ако отговорите. Обичам ви! Хубава вечер!

Ти си мояDär berättelser lever. Upptäck nu