-Късно е! - започнах да го пръскам. А той да ме гони из водата. Добре че можех да плувам, иначе до сега да ме е удавил.
-Стига, стига! - изправих се и седнах, така че само краката ми бяха в басейна.
-Много бързо се предаде!
-Уморих се, това е...
-Е не е истина! - Хари погледна нагоре и изкрънка, защото заваля дъжд. -Айде да си слизаме в стаята.
-Ама тук ли оставаме?
-Е много ясно! - за пореден път извъртях поглед и го последвах.
Влязохме в стаята, а той свали сакото и панталоните си, и след това ризата. Аз свалих обувките и роклята си. Не бях чисти гола де. Но по-добре така, отколкото с мокра рокля днес и с настинка утре!
-Спи ли ти се?
-Малко, а на теб? - върнах му въпроса.
-Да, затова си лягам!
-Добре, аз ще... всъщност не знам!
-Хайде ела и ти! - легнах до него, тялото му беше горещо, в смисъл че излъчваше силна топлина. Сложих главата си върху гърдите му. Сърцето му биеше силно, моето също. Ако кажа, че той е всичко, за което съм мечтала някога, ще ми повярвате ли? Тялото ми се отдаде на умората и заспах.
ГТХ
Тя е моето спокойствие, тя е нещото, което ме побърква. Тя е онази за която бих живял. Тя е всичко, което някога съм искал. Не всеки ден ѝ казвам мили думи, не всеки ден се държа добре с нея, но с всеки ден любовта ми става все по-силна и по-силна. Когато я усещам близо до себе си, съм най-щастливият човек на света, но когато съм далеч, съм най-нещастното същество. Искам я, много. Но знам, че ако я получа няма да успея да я опазя... След дълги размисли се унесох в сън.
ГТЕ
Слънцето си прокрадваше път през сивите облаци. Дъждовни капки се стичаха по прозорците. Сутрешното небе, беше придобило тъмен нюанс. Времето тъжеше, както и аз. Това, което стана вчера никога няма да се повтори. Никога няма да успея да изживея това погубващо чувство. Никога няма да забравя неговото лице. Той самият е незабравим... Тихо станах от леглото, но въпреки моето внимание, той се събуди.
-Добро утро, сърничке!
-И на теб!
-Искаш ли да ходим на закуска?
-Добра идея! Но само ще отида да се облека. - влязох в банята, ползвах тоалетната, след това измих ръцетв и лицето си. Когато излязох си облякох роклята.
-Аз съм готова!
-Почти! - закопчаваше ризата си. Къдрици от косата му се спускаха пред лицето. -Готово. - стана от леглото и напуснахме стаята. На излизане от хотела ни спряха журналисти.
-Господин Стайлс! Коя е приятелка ви? Ще се жените ли с Кендъл? И ако е така, защо излизате с друго момиче от хотела?
-Моля ви! - Докато не се качихме в колата му, не спряха с въпросите.
-Какво беше това?
-И аз не знам, Елена... - въздъхна и си разтърка очите.
