-Остави я, моля те! - майка ми се намеси.
-Вижте, вижте той бие дъщеря си! Бързо се обадете на полицията! - съседи и минаващи се бяха събрали.
-Ти я направи такава, ти направи дъщеря си такова чудовище. - ударя я, а тя започна да вика и да пълзи по земята.
-Не смей да я пипаш. - дръпнах го от нея, но за сметка на това се нахвърли върху мен.
-Кучка, долно изчадие, неблагодарница. Уредих ти живота, дадох те на най-богатите хора в Европа, а ти се държеше като пълна кучка...
-Свърши скъпа... - обърнах се към майка си, а тя държеше оръжие насочено срещу баща ми. Стреля няколко пъти, а той се свлече почти върху мен. Лицето ми бе опръскано с кръв, а той лежеше мъртав.
-Горе ръцете! - полицията връхлетя, а майка ми хвърли пистолета. Закопчаха я с белезници.
-М-мамо! - отидох до нея и я прегърнах.
-Убих го скъпа, виж той вече е мъртъв. Лудата ти майка те спаси, дъще. Моля те подай ми успокоителните от масата. - наистина беше като луда.
-Тази жена май е за психиатрията.
-Не, не тя е много добре. Нали мамо? - очаквах да реагира нормално, но не. Започна да се държи като пълна параноичка.
-Ще вляза в лудницата, заради теб. Горда ли си със себе си? А?
-Какво говориш? - всичко това на мен линсе случва?
-Отведете я. - качиха я в колата и потеглиха.
-Мамо, мамо ти не си луда, чуваш ли, не си луда! - тичах с все сила, но това беше загубена борба.
-Елена! - груб глас ме накара да спра и да се обърна.
-Как си Хари, как е Мелиса? Надявам се, че сте щастливи заедно! - буквално не знаех къде се намирах. Виковете на майка ми, смъртта на баща ми, стоящия Хари срещу мен. Аз какво ще правя сега? Как ще живея. Майка ми ще бъде в лудницата, но аз ще се погрижа за нея. Само да завърша, само да си взема изпитите. Ще работя с лудите, далеч от тези, които се смятат за нормални.
-Ще ми позволиш ли да ти обясня.
-Не искам да знам нищо, не искам да ми обясняваш нищо, нали затова ме изгони. Прави каквото искаш и ме остави, защото ти ме нараняваш още повече. Кажи ми сега за кой по напред да страдам за баща си, който умря преди броени минути, за майка си, която е луда и ще отиде в клиника, или за този който ме изтри още преди да съм умряла. За кого Хари, за кого? На кой от тримата да отдам сълзите и болка си, Хари? - вече ми беше трудно да говоря, съзлите пареха бузите ми, а устните ми трепереха. В този момент бях като малко дете. Но за жалост на мен не ми се отне играчката, а любимите хора.
-Мислиш ли, че когато си тръгна ти ще спреш да се мислиш за мен. Мислиш ли, че като съм далеч от очите ти, ще бъда и далеч от сърцето ти, Елена? - много добри въпроси, на които знам отговора. Няма да те изтрия, но няма и да бъда с теб.
-Да, Хари мисля го. Върви си и ме остави да помогна на себе си, както и на майка си.
-Как ще ѝ помогнеш?
-Ще отида да работя в лудницата, в която я вкарат. Така ще помогна на себе си, като те забравя, ще помогна и на нея, защото ще знае, че съм близо, съвсем близо... Знаеш, че те обичам много, но не чак токова много, че да зарежа майка си в онази дупка. ии не толкова че да ти позволя да ме нараняваш.
-Обещавам ти, че някой ден ще се срещнем. И то там където най-малко очакваш. Довиждане любов. - завъртя се и до последно се взирах в отдалечаващата му фигура.
Бях тотално разбита, разбита до най-малката частичка в организма си. Единственото нещо което притежавах беше болката, онази ненапускаща болка, която те изгаря, а огънят, огънят не можеше да го потуши никой...
