-Не съм стока, за да съм нечия, нямам цена на гърба си и не мисля да си слагам! Има толкова други момичета, а вие избирате, а пардон, купувате мен. Защо?
-Ти си всичко това, което те не са, Елена! - толкова гнусно произнасяше и удължаваше името ми, че ми се искаше в този момент да съм глуха...
-Нужно ли е да живея като затворник, нужно ли е да бъда нечия, нужно ли е да правя неща, които са против волята ми?
-Ако Хари те е пощадил, аз няма да го направя, още тази нощ ще станеш моя!
-Никога! Може да умра, но няма да съм с теб!
-Тогава умри, кучкоо! - повали ме на земята и започна да ме рита в корема и общо взето по цялото тяло. Това продължи около пет минути, след това той и човекът му излязоха. Не усещах тялото си, не можех да мръдна от позицията в която бях. От устата започна да ми тече кръв, коремът ме болеше ужасно. Извиках силно, но не защото ме болеше, а защото се нуждаех от Хари. Отново всичко пред мен се замъгли, само зелените очи останаха така неизбледними пред моите. Горещите сълзи горяха студените ми бузи, алената кръв оцветяваше белия под, а силният плач отекваше в стаята...
ГТХ
-Искам да ми кажете всички места, в които живее той. Разберете всичко и до час, два пред мен трябва да има информация.
-Хари братле не в чак толкова лесно!
-Найл поне сега не мрънкяй, поне веднъж бъди до мен и изпълни нарежанията ми. Сега не отвлякоха който и да е, а моето момиче, моето всичко, разбра ли?
-Извинявай, но от кога една курва е твоето момиче? - Зейн се намеси.
-Зейн! - ударих го, но той кой е, че да говори така.
-Ти чуваш ли се бе, ако досегашните му момичета са били такива тя не е... - и Мелиса не пропусна да се обади.
-Сори брат, ама тя те заслепява, не в това за което се представя.
-Не можеш да говориш така за човек който не познаваш, Зузи, Зейн или там какъв си...
-Хари първо укроти тая тука, пък после се занимавай с Елена! - извика ми докато изшизаше.
-А вие не ме гледайте, всички да започнат търсенето, веднага! - всички се изнизиха, остана само Мелиса. -Ти май си го търсиш.
-А теб май не те интересува толкова, колкото го изкарваш. - щях да я ударя, но се удържах.
-Ти от кога ме познаваш, че започна да знаеш какво ме интересува и какво не?
-И без да те познавам мога да кажа какъв човек си, но нека да не започвам, защото ще си противореча с казаното преди малко! И вместо само да нареждаш, вземи и ти проучи нещо!
-Ще извърчиш от тука с бързи темпове, Мелиса! - излязох от сградата и се качих в колата. Навън валеше, беше мрачно, точно както аз се чувствах. Не помня от кога не съм се чувствал толкова гадно, шибано и не знам как да го нарека, защото тези чувства не могат да бъдат описани, а само почувствани. Буквално за няколко дни тя завладя сърцето и се настани в ума ми, момиче фурия, ураган. В тялото на жена, с душата на дете... Мога да я нарека с хиляди думи, мога да я опиша по хиляди начини, но липсата ѝ е неописуема.
ГТЕ
Часовете минаваха, звукът на часовникът тракаше и се забиваше право в мозъка ми. Кокалите ми боляха, твърдата земя, болката, чувствата, хората, Хари, всичко беше в ума ми. Ако още нещо се настани в него ще зацепи... Завлачих се по земята, за да може да стигна вратата, тялото ми се раздираше, но може би волята мо беше по-силна и някак стигнах до нея. С единствени сили започнах да тропам по нея. Но бързо се уморих и пусмах ръката си, продължих „почивката” си на пода.
-Е още ли искаш да умреш? - влезе онзи нещастник.
-А ти още ли искаш да спиш с великата Елена? - едва изрекох думите си.
-Въпросът ти ми подсказва, че си съгласна. Така ли е?
-Не ме разсмивай, който пожелае смъртта пред това мислиш ли, че ще се отметне? - ако някоя курва беше на мястото ми със сигурност вече щеше да в минала половината хора от тази къща, само и само, за да не бъде убита щеше да се унижава до безкрай но аз не, защото може би не съм като тях.
-Довечера ще бъдеш моя, със или против волята ти!
Момчета вземете и я заведете в спалнята след малко идва доктора.
-Да господине. - взеха ме и ме качиха на горния етаж, сложиха ме да легна на огромно легло и излязоха. Тялото ми се отпусна, но болката не...
