-Елена, не си прави шеги, върви.
-Благодаря, ако искате ръцете да ви разцелувам! - засмях се и влязох в банята.
Първо отидох до тоалетната, след това свалих дрехите от себе си и застанах под душа. Топлата вода отпускаше тялото ми, отпускаше всеки стегнат мускул. Отново зелените очи се загнездиха в съзнанието ми, косата която падаше вурху лицето му, всяко негово движение, усмивката му, всичко в него е уникално и в същото време съвършено плашещо... Съсредоточих се върху къпането и след десетина минути бях готова. Облякох тениската, нахлусих черни дълги чорапи и излязох от банята.
-Най-после, сърничке.
-И, за да се къпя ли трябва да ти искам разрешение?
-Не, разбира се! Косата ти е мокра, няма ли да я изсушиш?
-Ами щях, но в банята нямаше сешоар.
-Ела, седни. -посочи ми табуретката пред тоалетката. Послушах го и седнах. От шкафа извади сешоар включи го и започна да суши косата ми.
-Мога и сама! - извиках, защото от шума не се чуваше.
-Аз ще го направя!
-Ами както искаш! -това Хари ли е? Толкова е мил и добър. Няма и капка от лошия и присмехулен човек... Загледах се в огледалото, зелените му очи блестяха, засенчваха дори и Слънцето. Ако се загледаш в тях, можеш да откриеш толкова неща, можеш да видиш душата му, но в същото време са и черни, не позволяват да надникнеш в тях, да видиш доброто...
-Готова си сърничке!-станах от табуретката и застанах срещу него.
-Благодаря ти, Хари. -хванах ръката му без да отделям очите си от неговите. Но той веднага махна ръката ми и тръгна към вратата.
-Хайде да слизаме, майка ми ще дойде за закуска!
-Идвам. - излязохме от стаята и вървяхме из големите коридори, ако не бях с него, вече щях да съм се загубила. Стигнахме онази вратата, онази стая, онази гледка, която кара костите ми да треперят, онази гледка, ножа в сърцето, синините от колана му, писъците ѝ, които и сега кънтят в ушите ми... Той отвори вратата и влезе, задържа я, за да вляза и аз. Но не можах да направя и крачка, не исках да се връщам пак! Той ме дръпна и ме поведе към мястото ми. Седнах и той седна, мастото на Джесика беше празно. На масата намаше никой освен нас. Вратата се отвори, а аз веднага се обърнах. Влезе жена, която беше на средна възраст, изглеждаше много добре, имаше същата красива усмивка, която имаше и Хари. Дали това не е майка му?
