-Това цялото ли ще трябва да изпия?
-Да, защото имаш много висока температура, а това ще я понижи.
-Амии щом се налага ще го изпия, не искам заради мен Хари да се кара на теб! - взех чашата и я изпих наведнъж, не беше много гадно, но все пак е лекарство.
-Аз ще трябва да те оставям, че той ще се ядоса, беше ми приятно Елена и да, приготви се след малко е вечерята, щом вече си по-добре Хари ще иска да си с нас на масата.
-А, ако не дойда!
-Ще се ядоса и ще убие някой...
-Добре, но ще дойда само заради теб!
-Хубаво, хайде аз се качвам ти ела след малко! Радвам се, че намерих човек като теб, тук всички са меко казано ужасниии!
-И аз се радвам, че има човек с който мога да споделя. Благодаря ти Аш! -прегърнахме се и тя излезе.
Закрих очите си с ръце и изпуфтях, изобщо не искам да го виждам... Но защо още когато го видях сърцето ми заби така лудо и защо очите му стоят пред мен??? Май е време да се оправя и да отида, че наистина може да убие някой.
Извадих от гардероба черна рокля, беше дълга до под коляното, ръкавите и бяха дълги и имаше високо деколте. Облякох я като оставих бялата на пода, до леглото имаше кървава локва, явно беше от носа ми. Отидох до вратата и я дръпнах, но не се отвори. Пак съм заключена... След секунди беше отклпчено и на нея се появи Уилямс.
-Хайде госпожице, господина ви чака!
-Ще си почака...
-Казахте ли нещо?
-Казах, че идвам! - качихме се по стълбите и вървяхме по дълъг коридор. Имаше много врати, бяха огромни, докато се оглеждах из палата сме стигнали до търсената стая.
-Тук е, може да влизате!
-Д-да д-ддо-ббре! - преглътнах и сложих ръката си на дръжката, нямах смелост да я отворя, страхувах се пак да застана очи в очи с него, стахувах се от това, че... вратата се отвори от вътрешната страна и аз политнах напред, но нечии ръце ме хванаха през кръста и спасиха тялото ми от още един удар със земята.
-Хайде сърничке, от кога те чакаме! - надигнах главата си и се срещнах с очите на Зейн. -аз го гледах, а той още ме държеше, с периферията си видях студения поглед на Хари.
