-Аз съм такъв, аз съм онакъв, аз съм всичко, а вие сте нищо... За какъв се мислиш, за Бог ли? -последва шамар, главата ми се завъртя, а в очите ми се пълнеха, държах ги затворени, за да не капне нито една сълза, за да не разбере, че ме е страх от него...
-Не се мисля, аз съм Бог! -нашепна в ухото ми, а аз изтръпнах. -Уилямс! - дълбокият му глас отново прокънтя из стаята.
-Д-да! - показа се на вратата.
-Това момиче, няма да излиза от тук, ще идва само, за да се храни с нас. Ако я пуснеш, дори само ако си помислиш да го направиш, ще те убия! -засмя се и с Уилямс излязоха от стаята преди вратата да се заключи, аз отидох и затропах по нея.
-Пуснете ме! Искам да си ходя! Чувате лии? - крясъците и писъците огласяха стаята, или къщата... Седнах на земята и заплаках, толкова силно, толкова неутешимо. Всякаш не ми беше говорил с думи, а ме пробождаше с хиляди ножове. Защо е толкова красив, защо изглежда като ангел, а вътрешно е дявол, защо, защо, защоо??? Очите му, усмивката всичко се запечата в съзнанието ми. Начина по-който караше тялото ми да трепери, начина по-който ми говореше. Толкова е красив, толкова е лош и безчувствен...
„Зелените очи, тези очи, които те карат да потъваш в тях, този човек заради който сега си тук. Той е дявол, той е това от което всички бягат".
„Не го слушай той е тази любов за която не знаеш, той е този за когото ще бъдеш готова на всичко. Той ще изгаря сърцето, той ще замръзява костите те. Той ще владее тялото ти".
„Не е вярно! Бягай, когато можеш бягай, по-добре да те убие отколкото да бъдеш с него! Послушай ме, Елена"!
„Не Елена чуй мен, остани и го промени, накарай го да види цветните неща в живота".
-МЛЪКВАЙТЕ! НЕ ИСКАМ ДА ВИ СЛУШАМ ПОВЕЧЕ! НЕ ИСКАМ ДА ВИ СЛУШАМ, РАЗКРАЙТЕ СЕ ОТ ГЛАВАТА МИ, МАХНЕТЕ СЕ ОТ УМА МИ И СПРЕТЕ ДА ГОВОРИТЕ!!! МАХАЙТЕ СЕЕ! Махнете се, по дяволите, защо не спирате да ми говорите? -„Той е любовта за която не знаеш"... „Той е този дявол"... -Млъкнетеееее! - изкрешях с цяло гърло, главата ми щеше да гръмне, сърцето ми биеше лудо, въздухът не ми достигаше, а погледът ми се замъгли! Усетих как тялото ми полетя към студената земя, и съвсем загубих съзнание.
ГТХ
-Господине, бързо елате, нещо стана с госпожицата! - веднага скочих от дивана и последвах Уилямс. -Тя крещеше нещо от сорта: „Млъкнете оставете ме намира, защо не спирате да ми говорите"... Но последния и вик беше много силен и след това утихна, може да ѝ се е случило нещо.
-Хари, какво става? -Зейн, Найл и Луи дойдоха до мен. -Какви са тези викове?
-Сега отиваме да проверим. - казах им и отидохме до стаята ѝ. -Дай ми ключа.
-Ето! -Уилямс реагира бързо и ми подаде това което искам. По най-бързият начин отключих вратата и връхлетях вътре. Първото нещо което видях беше тялото на Елена. Лежеше върху ледената земя, а от носа и течеше алено червена кръв. По пода се беше оформила малка кървава локва, а тялото й гореше.
-Веднага извикайте Ашли! - разкрещях се и взех момичето на ръце, сложих я на леглото и седнах до нея, докато чакам Ашли.
-Да, ей сега! -Извика Уилямс и тръгна.
Къщата ми е голяма. В нея живеят над тридесет души. Някои са мои приятели, други са охранителите, а трети пък са прислугата. Има няколко момичета, които са закупени от Зейн, Луи, Найл и Лиам и разбира се моето момиче, е така де Елена... А що се отнася до Ашли, тя е лекарка и стои тук, за да помага. Ако някой от нас е ранен или болен тя се грижи за него. Всички жени от тази къща, нямат право да излизат навън, нямар право да ми противоречат, пък камоли да се опитват да спорят с мен. И ако Елена си мисли, че е в това състояние заради мен се лъже. Тя ми опонира, тя си пати. Не съм ангел, не съм добър, в моя речник тези думи не съществуват, искаш да знаеш причината?
