~Обичам те до луната и обратно~ (Shawn Mendes bg story)

Раздяла

Гледна точка на Елизабет:

Събудих се на пода и очевидно бях спала ужасно,защото всичко ме болеше. Станах,за да събудя Мадисън,а тя кротко си спеше. Усмихнах се дяволито и се приближих до нея.

-МАДИСЪННН! ВРЕМЕ Е ДА СТАВАШ!- изкрещях аз,а тя мигновено се събуди.

-Какво по дяволите? Какво се случва?? 

-А, нищо исках да те събудя. - усмихнах се.

- Бих те убила,но в момента искам само да спя...- каза тя.

-Не,не. Оправяй се и да отиваме навън. Искам да се разходим,не спирам да мисля за Шон и онази змия. 

- Добрее. 

След като се оправихме ,тръгнахме към Burger King. Мади седна на масата,а аз отидох да поръчам. Тъкмо,когато беше мой ред някакъв тип ме предреди. 

-Ей,мой ред е. - заинатих се.

Момчето се обърна и видях,че това беше Шон. 

О,не. Само ти ми липсваше. 

- Ама аз.. - каза той. -Елизабет?

- Не се дръж сякаш ме виждаш за пръв път. Вземи си поръчката и ме остави. - срязах го аз.

-Какво? Какво не е наред? - попита той.

-Хм,попитай гаджето си. - отговорих и си взех таблата.

Той ме последва. 

-Не схващам, искам просто да разбера защо си тръгна така вчера. Ванеса каза,че си я обидила и просто си ревнувала,заради връзката ни.

Бележка до себе си: Убий Ванеса. Как така ще си съчинява такива глупости?

-Моля?Ти шегуваш ли се? Тя първа започна да се заяжда,леле какви неща ми наговори. - казах аз.

-Сигурна ли си? Защото тя е много... - започна той.

-''Тя е много добра и дружелюбна към всеки''  Знам какво ще кажеш,Шон. Само ще кажа,че си тотално сгрешил.  Ванеса беше тази,която ме тормозеше в училище и правеше живота ми ад и ето,че отново идва и се опитва да го съсипе. В предишното училище бях аутсайдер и тя постоянно ме тормозеше. Но това едва ли те интересува,нали? Защото тя ти е гадже и вярваш на нея. - прекъснах го и Мадисън дойде.

-Ели,хайде да тръгваме. - каза тя.

Оставихме сам Шон и си тръгнахме. Вероятно няма да ми повярва,но поне му казах истината за неговото 'прекрасно гадже'. Ъгх,само като си помисля,колко са дразнещи заедно и ми се повръща. Не,че ревнувам просто.. 

Гледна точка на Шон: 

Какво по дяволите се случи? Истина ли е това,което Елизабет ми разказа? Очевидно трябва да се уверя сам. Като цяло двете с Камила не изглеждаха сякаш се мразят или нещо такова. Като изключим злобния поглед,заядливите коментари от Ванеса...

О,боже. Мисля,че всичко това,което Ели каза е вярно.

Веднага писах на Ванеса и се уговорихме да дойде у нас. След 20 минути,чух тропане на вратата.Отидох да отворя.

-Хеееййй! - извика тя и ме прегърна.

-Ъъм,здраавей. 

-Държиш се странно.Нещо станало ли е? - попита тя с невинен поглед.

-Ъ,не. Тоест да. Да,станало е. Елизабет ми разказа за това как в предишното училище двете доста сте се мразели. Особено ти нея. Била си я тормозила,...-започнах аз.

-МОЛЯ?! Как може да ти говори такива лъжи? Тя беше страшно задръстена и аз просто... - прекъсна ме тя.

-Хей,не наричай най-добрата ми приятелка задръстена,ясно? Ако имаш проблем с нея ми кажи тук и сега,за да знам дали да късаме. Нямаш право да й говориш така.

- Знаеш ли какво? ДА,ВЯРНО Е. Всичко,което ти е казала е вярно. Дори не те харесвах Шон. Просто си личеше,че тя си пада по теб и исках да те открадна от нея. Поздравления,ти най-накрая се осъзна. - каза тя,взе си нещата и излезе.

Чакай какво? Аз я обичах и си мислех,че е лъчезарна,а какво се оказа? Тя даже не ме е обичала. Трябваше да звънна на Елизабет и да се извиня за всичко.

A/N:ЙО,ЗАВЪРНАХ СЕ. Ии вероятно тази част ви се струва къса,знам. НО поне се радвам,че отново започнах да пиша,защото лаптопът ми бе развален + не ми остава много време заради училището... Надявам се тази част да ви е харесала<3