~Обичам те до луната и обратно~ (Shawn Mendes bg story)

Неочаквана среща

Гледна точка на Елизабет:

Събудих се рано,защото трябваше да взема Мади от летището. Облякох къси панталони,черен топ,дънково яке и обух кецовете ми. Хванах такси и след 10 минути вече бях там. Започнах да се оглеждам навсякъде,когато я видях. Носеше куфарите си и беше в гръб. Затичах се към нея.

-МАДИ!- извиках и я прегърнах.

-Боже,Ели и аз се радвам да те видя,но току-що ми изкара ангелите. - засмя се тя.

- Добре де,извинявай. 

- Е,след като вече съм тук ще ме запознаеш ли с това мистериозно момче,което мислиш,че не те харесва.

- Да. Името му е Шон. По-късно ще се срещнем с него. Искаш ли да дойдеш у нас? -предложих.

- Разбира се.

 Отидохме у нас и Шон ми звънна. Сигурно ще обясни онова странно съобщение..

- Хейй. - леле,колко беше весел.

-Хей.

-Става ли да излезем след малко? Някъде около 2 пред Mc Donald's? Искам да те запозная с един много специален за мен човек.

-Ъм,да разбира се. Мади също ще дойде с мен.- казах.

- Добре.-каза и затвори.

Така,не знам с кой и защо ще трябва да се запозная,но усещам,че няма да ми хареса. Имам около час,за да се оправя. Сложих едни тесни дънки,блуза на цветя и черното ми кожено яке. Мадисън сложи клин и бяла блуза Adidas.  Обухме си кецовете и тръгнахме. След около 15 минути бяхме там. Очевидно нямаше никой и ние просто седяхме там като идиоти. Благодаря Шон,че ми върза тенекия. 

И точно щяхме да си тръгваме,когато усетих ръка на рамото ми. Шон.  Беше облечен с черна блуза и риза. Трябва да призная,изглеждаше супер. 

-Хей,аз съм Шон.

-Здрасти,аз съм Мадисън.

- Това е Ванеса. М-моето гадже. - съобщи ни Шон.

Нененнеен,кажете ми,че това не се случва. Ванеса ме тормозеше още от началното училище. Когато се преместих в гимназията често ми пращаше обидни съобщения и заплахи. Мислех си,че никога няма да я видя.  Гледах втренчено и двамата,докато накрая осъзнах,че са минали 2 минути и аз просто седях като парализирана. 

- Ъ,здрасти. Предполагам,че ме помниш. - каза Ванеса.

Естествено,че те помня,въпреки че ми се иска изобщо да не те познавам.

-Ама вие двете познавате ли се?- попита учудено Шон.

- Да,от началното училище. Ванеса ме торм-..

- Бяхме много добри приятелки! - подвикна тя.

Я пак? Това пък откъде го измисли?

-Това е страхотно! Радвам се,че гаджето ми и най-добрата ми приятелка се разбират. 

- Разбират е твърде силно казано. - казах,а Ванеса ме изгледа злобно. 

Влязохме вътре и си избрахме маса. 

- Аз ще ида да ви взема нещо. След малко се връщам. - каза Шон.

- И аз идвам,за да си избера. - добави Мади.

Точно сега ли се сетихте? Супер,сега съм принудена да седя сама с момичето,което ме тормозеше.

-Слушай,не знам за коя се мислиш,но Шон е мой,ясно? - изсъска Ванеса.

- Какво за бога имаш предвид?

- Заклех се,че ще ти съсипя живота и очевидно успявам. А най-хубавото е,че Шон дори не подозира нищо.

- Хм,не си се променила особено. - казах аз и тръгнах към изхода.

Предполагам всички ни бяха чули,но не ми пукаше. Чувах,че Шон ме вика,но това също не ме интересуваше. Мадисън ме догони.

- Какво стана? Защо си тръгна?- попита тя.

- Заради Ванеса. - отвърнах аз.

- Чакай,това не е ли момичето,което те тормозеше? 

- Същата.

-Боже,да ми беше казала по-рано,щях да я зашлевя. -каза тя.

-Тя ми наговори такива ужасни неща. Но дори и да кажа на Шон той няма да ми повярва. -казах аз и усетих,че скоро ще се разплача.

- Спокойно,утре ще говориш с него и ще се оправите. 

Прибрахме се у нас. Повече не исках да виждам нито Ванеса нито Шон. С Мадисън си направихме нещо като парти,за да се развеселя. Не помогна много,даже изобщо,но все някак трябваше да спра да мисля за Шон. Той вече си имаше друга и очевидно аз не му трябвам.

Таа това е новата глава и се надявам да ви хареса. 644 думи,не е зле ;д. И също вече 700+ човека са видяли историята,за което наистина ви благодаря. ❤️ Ще се постарая скоро да кача и следващата част.