~Обичам те до луната и обратно~ (Shawn Mendes bg story)

Нов ученик

Гледна точка на Елизабет:

Събудих се. Погледнах алармата ми. Закъснявах,както винаги.Разглеждах си социалните мрежи около 5 минути и най-накрая станах. Пропуснах закуска,започнах да се обличам. Сложих едни тесни дънки и сива блуза,сресах дългата си кестенява коса,взех си раницата и тръгнах. Влязох в училището. Отидох до класната стая и отворих вратата.

-Добро утро,госпожице Джоунс. Закъсняхте.Отново. - каза учителката. 

- Да,да,знам. - отговорих аз.

- Ще го запиша като отсъствие. - предупреди ме тя. -Както и да е, днес ще имаме нов ученик от Канада. - започна тя.

О,супер. Само това ми трябваше. Не ми бяха достатъчни другите идиоти... 

- И понеже в предишното си училище Шон е бил отличник,той ще помогне на някои от вас с уроците. Елизабет,ти имаш най-голяма нужда.

Какво?! Да уча с някакъв зубър?! Не става!

- Няма начин!. - сопнах се аз. 

  -О,има и още как. Започвате от днес. - каза строго учителката. - Ето го и Шон.-представи го тя и през вратата дойде доста високо момче с кафяви очи,което седна до мен.

Добре,трябва да призная,очаквах да изглежда доста по-зле. Мислех,че ще е някакъв пъпчасъл зубър с брекети или нещо от сорта...

- Здрасти,аз съм Шон.-каза мило той.

- Да,разбрах.-отговорих студено.

- Понеже ще трябва да учим заедно,да отидем у нас? - предложи той.

- Става.

След училище отидохме у Шон. Майка му беше доста мила. Направи ми чай и еха,малката сестра на Шон е ужасно сладка. 

- ...Ехоо,Ели,слушаш ли ме? - попита Шон и най-после се разтърсих от мислите си.

- Ъм,да,разбира се. - излъгах.

- А какво казах преди 2 минути? - каза той и ме изгледа леко съмнително.

- Ами...Аз..Ъм... Добре,не мога да си измисля оправдание. Съжалявам,не те слушах,трудно ми е да се съсредоточа. - казах аз. 

- Добре,в такъв случай,предлагам да починем малко. Например да гледаме филм? 

- Да,разбира се. - казах и се усмихнах.

След филма вече беше станало 21:00 часа и трябваше да тръгвам.

-Шон,аз ще трябва да тръгвам. 

- Навън е много тъмно,ще те изпратя. - каза той.

- Няма нужда,ще се справя. - отговорих му.

- Стига,ще дойда и точка. - настоя той.

- Оох,добрее.. - изпъшках.

 *След 10 минутно вървене*

- Е,добре. Пристигнахме. - казах аз.

- Леле,имаш доста голяма къща. 

- Благодаря ти. - усмихнах се. -До утре.

- До утре. 

Авторска бележка:

Хеей, това е новата история <3 Не е нищо особено,но се надявам тепърва 

главите да ви харесат.  Скоро очаквайте 2 част!