I Don't Know Who Is He....But There Is Something Special About Him

Sorry,I forgot!/Part 3

-Ами аз…-отвърнах-аз…просто се притесних!

-Така ли,изглеждаше различно!-каза Хана и ме погледна със съмнение.

-Да,да,всичко е наред.Спокойно,майко.-Реших да се пошегувам с нея за да поумекне.

-Ха,ха много смешно.-явно не съм много добър комик.

-Хей,ами такова аз ще тръгвам.Чао.-извиках и се затичах.Чух да ме вика но не реших да се обърна,все пак пазех тайна.

Следващия час получих съобщение.

111-356-257:Какво става?

266-656-486:Ъ,Кой е?

111-356-257:Стига,Крис.Коди е.Батерията на Мики падна.Хана каза че си се държала странно>

266-656-486:О,боже.Коди,разберете,че всичко е наред.Приятен час.

111-356-257:На мен не ми пука,не че нещо амаа…Момичетата са притеснени!

266-656-486:Чакай малко,защо Мики е при вас?!

111-356-257:Хана и каза че трябва да говорят за нещо.После ела при нас,наистина са много притеснени за теб.

266-656-486:Ок,ок.До после! >:(

***************************************************

След часа отидох при момичетата.Влизайки в стаята,някой ме издърпа вътре и извика:

-веднага кажи какво ти има!

-Хана,изкара ми ангелите!Ще гориш в Ада за това!-казах аз и се изсмях

-На нас не ни е смешно!Казвай какво има!!!-извика още по-силно тя.

-Добре,намали децибелите!Да не си яла микрофони за закуска?Минете след училище в нас и ще ви разкажа,щом сте толкова любопитни!-извиках на свой ред аз,макар и неволно.

-Супер,ще сме там в 3!-изсмя се Хана и тръгна към Мики.

-Ама вие в ред ли сте?-извиках им аз и отидох към кабинета по Биология.

******************************************************

Часовете свършиха и аз се отправих направо към нас.Прибрах се, оставих чантата си,всех пари и отидох да взема нещо за хапване.Разходката до магазина беше дълга,нали знаете,ние жените обичаме да пазаруваме.Когато стигнах в нас,се опитах да отключа вратата,но тя вече беше.Влязох и заварих нашите на дивана във всекидневната.

-Мамо?Татко?Какво правите тук,не сте ли на работа?

-Кристин!Ти да не си забравила?-извика мама.

-Какво да съм забравила?

-Кристин,сестра ти се прибира от Берлин!Как можа да забравиш?-каза татко спокойно,но усетих разочарованието в гласа му.

-Оу,да!Екскурзията до Берлин!Наистина съжалявам!В колко ще пристигне?

-След около час.-побърза да отговори мама.

-Стига де…бях се разбрала с Мики и Хана да дойдат в нас!-казах и погледнах нашите с милият ми поглед.

-Обади им се и им кажи да дойдат довечара,може да си направите пижамено парти.-предложи весело мама.

-Сериозно ли?Ти болна ли си?-изсмях се и докоснах челото на мама.-Благодаря,благодаря!!!

След крясъците изтичах горе в стаята си и звъннах на момичетата ,след което се облякох и се отправихме към летището.

*********************************************************