Всички се втурнаха към него да го прегръщат когато.....
-Кои сте вие? - всички бяха шокирани от въпроса, зададен от Тае.
-Как така кои? Не помниш ли? Най - добрите ти приятели сме! - каза Шуга.
- Сериозно... Нищо не помна! Не помна кой съм, къде съм и кои сте вие.
- Това е много лошо.. - каза Шуга разочарован.
Ари вече плачеше, а Миу не знаеше какво да направи, за да я успокой.
Тае видя плачещото момиче. Стана и отиде при нея.
- Защо плачеш?
- Най - добрия ми приятел си загуби паметта. Аз тъкмо разбрах, че през цялото време е бил с мен, че вече сме заедно... и той си загуби паметта.. - сведе глава надолу и заплака по - силно.
Тае я прегърна и каза.
- Спокойно, не се притеснявай. Сигурен съм, че ще си спомни. Какво съвпадение... И аз си загубих паметта.
Ари стана и го удари. Тае се учуди и попита.
-Това пък какво беше?
- Говорех за теб,тъпчо!
Шуга и Миу се засмяха на случката и отидоха при тях.
- Тае обличай се! Ще ти върнем спомените.
Тае го послуша и отиде да се преоблече.
Докато беше в стаята си, Ари, Шуга и Миу плануваха на кои места да заведат Тае, за да си спомни поне нещо за тях.
Тае излезе преоблечен, с чантата си в ръка и готов да тръгва.
Решиха 1во да отидат в тяхното кафе. Седнаха и се поръчаха обичайнте неща, но Тае се колебаеше какво да си вземе, а и беше гладен. Ари му помогна с избора, тъй като му е приятелка и знае какво си взима попринцип.
~ След 2 часа ~
Изпиха си кафетата, наядоха се и тръгват към следващата дестинация.... Мола.
~ След 2 часа ~
Толкова магазини обиколиха и видяха много познати.... но не се сети за нито един спомен.
Ари се сети нещо...
-Тае ела замалко.
Той отиде при нея и седнаха 2мата на една пейка, докато Миу и Шуга отидоха да играят на въздушен хокей и да се съредновават кой е по - добър.
Ари се сети, че има снимки на тях двамата и със Шуга и Миу. Разказва му случки в училище, когато излизаха 4мата и дори, когато бяха малки, но никакъв спомен.
