Събраха се!

354 45 1
                                    

Кук се усмихна и тръгна да я целува като......Тае хвана рамото му,обърна го към себе си и го удари с юмрук.

Кук падна на земята,а Ари беше уплашена и не знаеше какво се случва.

Кук стана и го погледна злобно.

-Това за какво беше? - попита Кук ядосан.

-Как смееш да целуваш приятелката ми? - каза Тае,а Ари и Кук го погледнаха объркано.

Тае дръпна Ари зад него и каза.

-Повече да не си я доближил или проговорил!! - каза,хвана Ари за ръката и тръгнаха.

Тае не обелваше и дума,докато Ари постоянно го питаше защо направи това.

Най-накрая се спряха,Тае се обърна към нея и каза.

-Не искам да те виждам повече с него!

-Но защо?

-Защото... защото.. така.

-Тае кажи ми. - каза вече,готова да се разплаче.

-Защото ревнувам!! Какви ли не намеци ти правех,за да забележиш,че имам чувства,но ти така и не забеляза!!

-Ние не се познаваме от толкова време.

-Напротив!! 

Ари се зачуди,но не успя да се сети от колко време се познават или дали са се срещали и преди. Тае вече беше ядосан много и най-накрая и каза.

-Познаваме се от малки... Как не можа да ме познаеш? Аз съм Техюн... твоето малко приятелче от малки!!

Ари първоначално не му повярва,затова извади от портмонето си една малка снимка и се загледа в него и в нея. Гледа известно време,ококори се и не можа да повярва,че не го е познала. Разплака се и му се хвърли на врата да го прегръща.

Тае се зарадва много и я прегърна силно. Но след това беше много изненадан след постъпката на Ари... тя го целуна. Той не можа да повярва. Не се отдръпна и и отвърна на целувката. След време се отделиха и Ари го попита.

-Защо не ми каза по-рано..сега се чувствам ужасно,че не те познах. - каза и се разплака пак.

Тае се усмихна,изтри и сълзите и каза.

-Исках да вида колко време ще ти отнеме да ме познаеш. - каза и се усмихна.

Ари го погледна ядосано и го удари.

-Защо го направи??

-Е беше забавно. (гадняр :Д )

Ари се усмихна и кимна. Хвана го под ръка и и тръгнаха на някъде. 

Стигнаха до един парк и седнаха на една от пейките и се загледаха в светлините на лампите около оградите. Мина известно време и Тае се сети за нещо,от което подскочи от пейката,а Ари го погледна учудено.

-Забравих за Шуга! - каза и се удари по челото.

-И той ли беше с теб?

Тае кимна и извади телефона си ,за да види къде е. Звънна му..той след известно време отговори.

-Къде си? - каза разтревожено Тае.

-Ъмм.. у нас? Нещо станало ли е?

-Офф..помислих си,че си някъде навън! Понеже те изоставих след това,с Ари и Кук,където стана...и да те видя къде си да не се притеснявам.

-За какво да се притесняваш? Не съм малко дете,а и споко няма нищо,че ме остави...но ще ми се реваншираш! 

-Нямаш проблеми братчето ми! - каза,усмихна си и затвори телефона.

Седна до Ари пак и я прегърна. Говориха си доста дълго..как е решил да се върне в Кореа,какво е правил там,дали ще си остане тук или ще се връща в чужбина и така.

Вече беше много късно и Тае изпрати Ари. Докато я изпращаше се лигавиха,бутаха,блъскаха се,гонеха се,забавляваха се,докато Миу не звънна на Ари.

-Ало?

-Ари бързо ела в болницата..моля те!!

-Какво има кажи ми?

-Ела!

-Добре идвам!!

Бързо затвори телефона и каза на Тае.

-Отивам в болницата!

Тае хвана ръката и и каза.

-Да вървим!

Погледна го учудено.

-Да не мислиш,че ще те оставя в тъмницата да ходиш сама?

Ари се усмихна на казаното..Тае също,целуна я по челото и тръгнаха.

След известно време стигнаха и бързо се качиха горе. Влязоха в стаята и беше тъмно,докато някой не светна лампата и.....



Съжалявам,че не писах тези дни....ще пиша по често ;) <3 <3 <3

Детска Любов ^^Unde poveștirile trăiesc. Descoperă acum