18 глава

279 11 2
                                    

         *Беше 7:34 сутринта *

Събудих се много рано. За първи път. Повъртях се малко в леглото , но уви не ми се спеше. Станах отидох в банята и се искъпах. После се подсуших , облякох и слязох да направя закуска. Влязох право в кухнята и видях Арес и новото му приятелче да спят заедно бяха много сладки и за това не ги и събудих. Докато си правех закуска сложих храната на Арес и котето. Поставих купичките им на пода и те веднага се събудиха. Напраих омлет с препечени филийки и портокалов сок. Когато Джей слезе.
- Добро утро. Ммм...каква е тази прекрасна миризма ?
- Добро и на теб и направих закуска. Измий си ръцете и да зъкусим.
- Ох...красива и добра готвачка. Какво може повече да искам. - Каза той докато отиваше към банята. Когаъо той се върна аз вече бях подредила масата и само го чаках. Той дойде целуна ме и се настани на стола до мен. Започнахме да се храним.
- Е какво ще правите днес с Кристиан.
- Ами ще отидем до вететинара  после ще ходим на пазар , ще поразходим Арес , ще си вземем нещо за хапване и ще се приберем.
- Добре. Много ми се иска да дойда с вас , но трябва да съм в студиото.
- Спокойно знам. - Сложих ръка на бузата му и го целунах. - А какъв е пола на котето ?
- Не знам като се върнем от ветеринаря ще ти кажа.
- Добре.- След закуската той се качи към стаята ми за да се облече защото беше само по боксерки. Аз станах  и събрах проборите и чинийте от масата. Не бяха много и реших да ги измия набързо. Измих ги и ги сложих да се исушат. Сложих каишката на Арес защото след малко щяхме да тръгваме. Джей слезе и ме зве на ръце. Сложи ме на плота и ме дръпна към него. 
- Какво правиш ?
- Какво не може ли да взема красивата си приятелка на ръце и да я целуна ?
- Може , но само ме държиш не си ме целунал.
- Така ли ? Момент ще поправя тази грешка. - Аз само му се усмихнах и той сля устни с мойте , но за съжаление този прекрасен момент бе прекъснат от звъненето на телефона му.
- Да какво има ? - Попита той.
- Здравей Джей нали знаеш , че след 25 мин. трябва да си тук.
- Да знам сега идвам. - Той леко се отдръпна от мен.
- Какво има мили ?
- Нищо виж съжалявам , но трябва да тръгвам към студиото.
- Няма проблем.
- Добре. Довечера ще се видим и искам да ми разкажеш какво сте правили , а след това пак да не си послушна като снощи. Окей беибе.
- Хаха...за довечера не гарантирам. Бейбе.
- Добре аз тръгвам. - Целуна ме взе си якето , телефона и ключовете на ферарито. Аз взех котето на ръце и сложих каишката на Арес. Излязох от къщата и охраната ми отвори портала. След 10 мин. вече бях пред входната ни врата. Влязох и махнах каишката на Арес и понесох котето към стаята ми. Докато се качвах нагоре видях леля и Криси на стълбите да си говорят.
- Бела. Здравей мила как си ?
- Добре лельо ти как си ?
- Супер. Ааах...какво е това прекрасно малко същество ? - тя го взе на ръце и започна да му се радва.
- Намерих го на улицата и днес с Кристиан ще го заведем на ветеринар и малко по магазините.
- Добре , а колко пари ще ви трябват ?
- Лельо спокойно татко е превел пари в банковата ми сметка.
- Сигурна ?
- Да спокойно.
- Е аз все пак ще ви дам. - Тя извади 700 долара от портфейла ѝ и ги даде на Криси. - Ето да имате. - Криси преспокойно  прибра парите. - Момичета знаете колко много ви обичам и искам да си говорим още , но трябва да тръгвам. - Тя прегърна мен и Криси и погали котето и тръгна. - Довечера ще се видим.
- Добре. - Казахме ние в един глас. Качихме се в моята стая и се преоблякохме. Слязохме към гаража и се настанихме в колата ми.
- Добре на къде да карам.
- Към мега мола. - Тя ме опътваше на къде да шофирам и не след дълго бяхме пред мола. Влязохме вътре и се запътихме право към магазинче за животни. Момичето , което работеше там беше много мило и приятно.
- Добър ден. С какво да ви помогна ?
- Добър ден. Ще ни трябват някои неща.
- Добре за котенцето или кученцето ?
- Ами и за двете.
- Добре последвайте ме. - Тя ми махна с ръка към нея и аз я последвах. Започнахме да избираме с Криси разни кучешки и котешки принадлежности. След 35 мин. вече бяхме готови с този пазар. Взехме 10 - те хиляди чанти и се запътихме към колата ми. Качихме се и аз запалих.
- Добре сега на къде ?
- Отиваме към най - добрият ветеринар. - Тя пак ме насочваше на къде да карам. След 25 мин. бяхме пред кабинета му. Влязох вътре , а Криси одтана в коридора с Арес. Оставих котето на голямата маса и доктора дойде.
- Добър ден. Какво си имаме тук днес ?
- Добър ден. Намерих това коте снощи на улицата , до него имаше бележка , че е обеспаризите и че има всички ваксини , но аз все пак реших да ви го доведа.
- Добре сега ще видим. - Не след дълго той махна ръкавиците от ръцете си и каза :
- Този прятел има почти всички без една ваксина. Сега ще му я направя.
- Значи то е момче ?
- Да. - Усмихнах се , а той отиде да донесе ваксината. Щом каза , че е момче вече му бях измислила името. Исках да е подобно на това на Арес и пак да е нещо от гръцката митология. Реших да е Аполон. Пак си беше звучно и си ми харесваше. Докторък се върна и сложи ваксината на Аполон. След това му направи всички нужни документи.
- Добре това е. Може да платите на касата на входа. Това е сумата.
- Добре благодаря ви. - Той ми подаде бележката със сумата и аз напуснах кабинета му. Криси седеше на едно одобно кресло с Арес.
- Най - после. Какво стана ?
- Ами нищо. Нямал е само една ваксина той я постави. Направи всички нужни документи и това е. Сега ела да платя.
- Чакай значи то е той ?
- Да запознай се с Аполон.
- Аполон ?
- Какво името ми харесва.
- Добре де.
- Хайде ела да платя. -  Отидохме до касата и платихме всичко. След , което се качихме в колата и потеглихме.









Хей душички . Съжелявам , че вчера ви казах , че ще кача тази глава , но много мислих за името и пола на котето. С приятелки снощи до 03:30 сме спорили за името и пола и това е моето решение. Съжелявам и за правописните грешки :( Спирам тази глава до тук защото  стана 1000+ думи и да очакваите 19 глава и ЛОВ У ББ за сега от мен 🅾🅱❤😍😘😉

The Boyfriend Where stories live. Discover now