Sex lessons

ТРЕТА ГЛАВА

БЛАГОДАРЯ ВИ! МОЛЯ ВИ, ГЛАСУВАЙТЕ И КОМЕНТИРАЙТЕ!

Беше минала седмица, от както стъпих за последно в училище. През това време единственото, което правех е или да гледам телевизия, или да чета някоя книга. Бях изключила както телефона, така и компютъра и нямах намерение да ги включвам. Вкъщи ми беше много по-добре, не исках да се връщам в този ад, не исках да виждам никого, дори и Шейли. Не исках да чувам за никое от тези създания в училище.

Днес беше неделя и колкото и да не ми се искаше, бях принудена утре да се завърна в подземното царство на смъртта и унижението. Една седмица беше достатъчна, според майка ми, за да се излекувам от измисленият ми вирус.

Знаех какво ме очаква. Знаех, че вече всички ще знаят защо пракорът ми е такъв, но нямах избор, трябваше да издържа.

---на сутринта---

Влязох в двора на гимназията, гледах си в краката, а косата ми беше пусната, така че да прикрива лицето ми. Наясно бях, че няма да се скрия кой знае колко, но поне пак беше нещо. Тъкмо бях решила, че ще успея поне да вляза в сградата, без някой от стотиците ученици, които бяха на двора да ме види, когато чух името си.

- Ева? Ева. Ева! - не се обърнах и забързах, деляха ме няколко метра от стълбите на входа. Първоначално не познах гласа, но беше някое момче, което най-вероятно ме викаше, за да подхвърли поредната глупава шега или подигравка. - Ева, спри, моля те! - Зак, беше Зак, тъпанара от партито миналата седмица. Той препречи пътя ми и ме хвана нежно за ръката, за да не се обърна и да изчезна в другата посока. - Изслушай ме.

- Не искам, остави ме, ще закъснея.

- Ева, има петнадесет минути, докато почнат часовете ти. - погледанах го с присвити очи. Зак беше един от многото хора, с които не исках никога повече да разговарям. - Моля те, отдели ми две минути. - опитвах се да го гледам с възможно най-каменното ми изражение. Кимнах леко. Той се усмихна и в този момент ми подаде букет с червени рози. Не бях забелязала, че го държи досега. Какво клише. Щом сгафиш подари и' малко розички и всичко ще се оправи, разбира се...

Поех несигурно букета и зачаках да проговори. Огледах цветята, а след това и Зак. За първи път момче, което не е от семейството ми ми подарява букет. Не, не беше първия. Крус, съседското хлапе, беше първият, който ми подаряваше цветя. Той е година по-голям от мен, винаги подаръците му за рождените ми дни, когато го канех, бяха красиви букети с картичка, написана на компютър. Още тогава знаех, че беше принуден от майка си да го прави, ето защо и картичките винаги бяха толкова глупави, но Зак не беше. Той сам беше решил да ми го подари.