You Don't Own Me!

Глава 40

Всички бяха насядали по местата си , чакащи булката.
Лидия бе до Дилан и сина им, Кендъл до Ребека( сестрата на Джейк) Майката на Криси до Алекс и приятеля и Том , семейството на Джейк. Факта , че след всичко те бяха тук караше Криси да се чувства сигурна в избора и решението си. Доста бе мислила преди да каже "Да" , на предложението и за брак, от бъдещият и съпруг.
Когато се показа на вратата всички ахнаха.
Бе толкава красива , а роклята и бе феноменална..
Преди седем години Криси не би си помислила, че ще се омъжи така, а още повече след като намушка Джейк.
Този спомен седеше като буца в сърцето й, само ако не беше го сторила...
Нова вълна от сълзи се заформи в очите й. Но тя си обеща , че няма да плаче и ги преглътна. Обеща си , че няма да си спомня поне днес за Джейк и нещата през които минаха.
Най-сетне стигна до олтара и се обърна към любимия си.
-Неотразима си-каза й той с очи пълни със сълзи. Бузите на Криси предобиха румен цвят.
-Благодаря и ти!
-Обичам те!
-И аз!-тя стисна ръката му и кимна на свещеника , че са готови и да започва с церемонията.
-Събрали сме се днес, да съберем тези двама влюбени в брачен съюз. Няма да питам дали някой възразява, защото знам, че има такива , но не ми пука за мнениета им!-всички в залата се засмяха.-Е Джейк Крисчан, приемате ли за законна съпруга Кристина Тейт. В болест и здраве, мъка и щастие , докато смърта ви раздели?
Джейк се вгледа в Криси, все още не можеше да повярва, че всичко това се случва.
Преди 4 години почти бе умрял. Нямаше шансове да оцелее, но любовта към Криси успя да го спаси...
Но сега въпреки че бе щастлив, пак се страхуваше.. Ами ако сбъркаше някъде и наранеше Кристина отново??
Не...
Кристина видя , че Джейк се бе ошашавил и постави ръка върху неговата и му кимна одобрително.
Джейк си пое въздух и отговори.
-Да!
-Ти Кристина Тейт приемаш ли Джейк Крисчан за свой съпруг...
-Да, Да!-извика тя радостно..
-Обевявам ви за съпруг и съпруга, може да целунеш булката.
Всички започнаха да ръкопляскат а Джейк вплете устни в тези на Кристина.
-Е как сте госпожо Крисчан?
-Добре а вие, господин Крисчан?
-Повече от добре?
-Мамо, тате...-скочи Алисън на гърба на татко си.-Толкова много ви обичам.
-И ние миличка, и ние.-погали я Криси по лицето и се разплака..
-Ей, шшш не плачи!-опита се да я утеши Джейк.
-Не мога, толкова съм щастлива!-тримата се прегърнаха когато Лидия нададе вик.
-Хора, изтекоха ми водите..
По дяволите сега ли намерих да раждам...-всички я погледнаха притеснено. -Не ме гледайте така , по дяволите боли!-извика и се хвана за корема.
-Верно ли раждаш точно днес?-унило каза Джейк...Лидия го погледна на кръв доближи се и го дръпна за вратовръзката.
-Кълна се ще те убия-пое си дъх, заради режещата я болка в корема-но веднага щом родя !Дилан??-извика но той бе изчезнала отвън породен от паниката която го бе налегнала бе забравил Лидия. -Дилан? -извика отново-По късно ще убия и него!!!
Какъв хубав ден- освен сватба се роди и дете -момиченце. Какъв по щастлив завършек на всичко това?