Texting with Kian Lawley

30.Киан?!

-Киан?! Ти-и какво правиш тук-попитах най-накрая

-Историята е малко дългичка. Но съм тук. Бях ти обещал нещо или ти ми го обеща не помня но помня обещанието. Да се видим когато се върнеш от Сидни. И ето ме тук-каза той. Останах смаяна. Не само от това че изобщо не знаех какво е намислил ами и от това че не знаех кой го е довел тук.

-Ъмм добре. Но аз ще тръгвам-казах и тръгнах към стаята на Люк. Щом влязох затворих вратата, отидох до бюрото, взех китарата му, седнах на леглото и реших да посвиря. Питате се защо в стаята на Люк ами първо моята китара е долу и второ когато мисля или съм тъжна винаги идвам в неговата стая. Започнах просто ей така да свиря нещо без да знам какво. Може би наподобяваше някоя песен на момчетата. Просто си свирех и си тънаниках. Не знам колко дълго съм го правила това но по едно време вратата на стаята се отвори и Люк направо влетя с вратата в стаята. Погледнах го като заклана

-Какво не ти е наред. Потроши вратата-попитах го

-Толкова се радвам да те видя-и започна да ме прегръща. Не сериозно какво му става

-Защо е всичко това-попитах

-Търся те от 2 часа. От както пяхте. Проверих в стаята ти, в стаята на наще, в мазето, в гостната, при басейна, в гаража, пред къщата, в кухнята, в хола. Навсякъде-каза той

-Но не провери стаята си. Голям си умник, няма що. Бях тук тези 2 часа. И познай кой е в къщата-обърках се към Люк с моя поглед "само ако си замесен ще видиш ти"

-Ами.......кой.....о няма да се получи знам си. Да знам че Киан и тук. Изненада-извика и размаха ръце във въздуха. Оставих китарата взех една възглавница и започнах да го бия с нея

-Спри, спри, сприиии. Майкииииии, Калллллл, Ашшшшиш, момичетаааа. Помогнетеееее тя е лудаааа-викаше и се хилеше и аз с него. Започна да ме боли корема от смях. Щом осъзнахме на коя планета сме и спряхме да се смеем Люк заговори

-Защо седиш тук 2 часа-попита той

-Ти си по малоумен от оня на втората спирка от нас-казах му

-Ама-беше прекъснат от отварянето на вратата и от всички които влязоха през нея. А именно момчетата и момичетата

-Здрасти-помахах им

-Пияна ли си. Последния път не завърши добре-каза Кал