Texting with Kian Lawley

25.Мразя да пазарувам

-Какво си мислите че правите-извиках. Аш и Майки се обърнаха към мен и ме погледнаха уплашено

-Нищооо-оправда се Майки

-Не е нищо. Защо ми пипате телефона и как за бога разгадахте шибаната парола-извиках

-Еми друг път не си слагай Супермен за парола. Предсказуемо е-извика Аш

-Да и това че сте ми отгатнали шибаната парола не ви дава право да се ровите в телефона ми. Нали така момчета. Телефона. Веднага-извиках и подадох ръка напред. Майки въздъхна и ми даде телефона.

-Какво намерихте-попитах

-Какво да намерим-попита Аш

-Докато се ровихте в телефона ми. На какво попаднахте-попитах с злобен тон

-Нищо-каза Майки

-Не ви вярвам-отключих си телефона и влязох в историята. Нищо. Изтрили са я-Изтрили сте историята. Умно. Но сега искам да знам какво търсехте. Казвайте веднага защото като хвана оная ваза ще ви я разбия в главите без да ми мигне окото-извиках през зъби

-Ние такова...-започна Майки

-Открихме разговора ти с Киан на видео чат. Това е-довърши Аш. Точно това което не исках да става. Въздъхнах

-Не казвайте на Люк. Става ли-попитах. Те кимнаха-хайде оправяйте се трябва да излизаме-казах и се върнах в стаята. Изсуших си косата и я оставих да се спуска свободно. Взех си пари, телефона (разбира се), кредитната карта(ще взема и тази на Люк за всеки случай😂) и излязох от стаята отивайки в хола. Там чакаха Вал, Хрис, Аш, Калъм и Люк. Тори каза че ще си вземе якето и идва. И ето я и нея. И кой чакаме. Майкъл.

-Клифърд нямаме цял ден. Раздвижи си задника и го докарай тук-извиках. След около 1 минута Майки излезе държейки телефона си и чатейки си с някой.

-Америка-извиках

-В Австралия сме-каза Люк

-Не се прави на остроумен. Имам повече от теб по география-извиках-Абе хора коя дата сме-попитах

-3 Юли-каза Майки

-Аш ти имаш рожден ден скоро-казах аз

-А аз какво съм. Казан ли-извика Люк

-И ти имаш рожден ден скоро пингвин такъв-казах и го потупах по рамото

-Хайде да тръгваме-Майки най-после вдигна поглед от телефона

-Къде ще ни чакат-попитах

-Помниш ли кафенето близо до училище. Там ще ни чакат-каза Люк. Излязохме от апартамента скоро и от хотела тръгвайки към онова кафене в което ходехме когато не ни се седеше в час. Пътят до там беше доста дълъг мисля че повече от 25 минути пеша. И да след около 25 минути бяхме пред кафенето и на входа на кафенето ни чакаха всички

-КРИС-изпищя Кат

-КАТ-извиках в отговор и изтичах да я гушна

-Каква ирония. Крис и Кат. И двете започват с К-каза Пол и завъртя очи

-Иронията е че и ти си тук-сопнах се когато се отделих от Кат и отидох да прегърна Изабел и Джесика

-Какъв ти е проблема Крис-попита той

-Проблема ми е такъв че ти си долен, манипулативен, използвач Пол. Но не мисля да се занимавам с теб в момента-казах и гушнах всички без него

-Та хора това са Вал, Хрис и Тори. Момичета това са Кат, Джесика, Изабел, Брад, Ник, Стефан и Пол. Какво друго ами хайде да влизаме-казах и всички влязохме в кафенето. Поседяхме доста и си припомнихме стари моменти. Но накрая с Вал, Хрис и Тори решихме да тръгваме. Обърнах се към Люк.

-Бате нали знаеш колко те обичам-гушнах го и запърхах с мигли.

-Какво искаш-попита Люк

-Кредитната ти карта-казах

-Ама ти имаш-каза той

-Моята е за спешни случай-оправдах се

-За това ще харчиш мойте пари-повдигна вежда

-Е моите ли да харча-казах

-Ами да. Нямам търпение да си намериш гадже и да харчиш неговите пари. Да види той какво ми е било тази 17 години-каза и извади портфейла си подавайки ми картата, но преди да я взема той заговори-Лимита ти е 450. Ясно-попита

-Добре Люк-казах и издърпах карката. Когато стигнахме в мола започнахме да обикаляме по магазините. След дълго обикаляне всяка от нас се спря на нещо. Тори се спря на пола във винено червен цвят и кроп-топ в черен заедно със сива жилетка която щеше да съчетае с ревните си обувки. Вал се спря на черни дънки с висока талия и кроп-топ с шарките на галактика на който пише "Never sto dreaming"и черно кожено яке и си взе и нови черни кецове. Хрис избра черен топ, гащеризон и яке с войнишки мотив и щеше да обуе белите си гуменки. А пък моя милост избра бял  топ, черна пола и късо дънково яке заедно със черни боти на доста нисък ток. И изхарчих малко над 600 ама Люк няма да разбере. Когато приключихме в мола тръгнахме към хотела. Докато вървяхме си бърничках в тела. Обърнах малко внимание на часа. 17:26. Е не сме се туткали много. Само два часа и половина в мола и 40 минути подене в двете посоки. А и много си говорихме с останалите в кафенето. Щом се върнахме в хотела се проснах на леглото. Колко мразя да пазарувам. Полежах си малко след което започнах да се оправям.