Красавицата и Звярът

10. ~Първи трепет~

ГТ на Виктория

Сигурно повече от час съм стояла във ваната, когато чух гласа на Вера:

- Виктория кога ще излизаш имаме да говорим нещо много важно с теб.

Да говорим...пфф отново трябваше да заставам очи в очи с онзи. Не исках да го виждам, пък камо ли да разговарям с него.
Но трябваше.
Вера каза, че е нещо много важно, явно е свързано с Никола.
За това излязох от ваната и се обвих с една от меките бели кърпи.
Излязох от банята и кой да видя е в стаята-онази мутра 😡
Веднага се развиках:

- Ти какво правиш тук? Не виждаш ли сега излизам от банята? Айде разкарай се!!

- Поправи ме ако лъжа, но до колкото виждам си по кърпа. Не виждам пречка за да говорим.-каза отново с онзи закачлив глас, който ме вбесяваше още повече.

-Излез!! Въобще не ми се обяснявай! Чу ли ме?!- казах сопнато. Само ми се прави на интересен.

- Няма да изляза. Не се опитвай да ме изгониш.

И започна да ме оглежда. Погледът му започна отдолу нагоре. Спря се върху краката ми, а след това върху гърдите. И накрая погледа му замръзна в очите ми. Изтръпнах. Изчервих се цялата. Боже каква тапачка бях. Не трябваше да се изчервявам, но този негов поглед, този обезкоражителен поглед. Жалко че така се стекоха нещата. Ако всичко се беше  случило по друг начин нямаше да му простя.
И въпреки това. Го мразех.

- Какво си ме зяпнал?- изръмжах

- Толкова си красива.- стоеше и ме гледаше в очите. Имах чувството, че по някакъв начин докосна душата ми.
Поех си дълбоко въздух и го попитах къде е Вера.

- След малко ще дойде.

- Хубаво тогава. А сега би ли излезнал за да се облека!?

- Разбира се.- каза и ми се усмихна.

- Какво ми се усмихваш постоянно? Мразя те! Не разбра ли?! 😠
Все едно не отрази думите ми. Само каза:

- Ще се видим след малко.

И излезе. Обърнах се и видях дрехи. Черни дънки и някакъв бял потник. По чудо ми бяха по мярка. Явно Вера ми ги е купила. Изсуших косата си и цялата бухна. Изглеждах като някоя овца, но това ми беше най-малкия проблем.
Най-накрая излязох от стаята и видях, че Вера ме чакаше отвън.

- Готова съм. За какво ще говорим?

- Ела. След мен.
И тръгнахме по един дълг коридор. Дори той беше ужасно красив. Имах чувството че се намирам в дворец.
Накрая стигнахме в една огромна зала. Наистина явно бях в дворец. Залата беше толкова голяма, и толкова величествена. По средата имаше грамадна маса и много столове наледени около нея.