Красавицата и Звярът

1. ~Първа среща~

Здравейте! Казвам се Виктория и съм на 24 години. Уча за сърдечно-съдов хирург в близкия университет до нас. Това ми е мечта. Още от малка (от 14г.)исках да бъда хирург... Чувствам че това е моето призвание. Но тъй като родителите ми никога не са били заможни трябва само да работя и да изкарвам парите за обучението си. Живота ми е доста труден бих казала. Първо от малка раста без майка, защото ме е изоставила докато съм била още бебе...моята баба и леля са ме отгледали, заради което винаги ще им бъда благодарна...бих умряла за тях. Питате се къде е баща ми в цялата тази история - ами той работеше много, почти не го виждах,не прекарвах никакво време с него и заради това доста съм си далечна с него...Понякога се питам защо животът ми е такъв...защо точно на мен това трябваше да се случи, но мисля че в крайна сметка е за добро!
Когато навърших 18 реших да се отделя от баба и леля ми и да живея самостоятелно. С моите приятелки решихме че е крайно време да започнем да се оправяме сами. Живяхме общо три момичеета в един апартамент. Дам аз нямах много приятели, но пък тези двете ми са и винаги ще останат безценни!...
Работех в едно кафене. Шефът ми беше голям баровец и много ме харесваше. Беше много добър човек , което си е рядкост за толкова богат човек. Той знаеше за какво работя толкова усърдно и всеки ден ми даваше голям бакшиш от себе си..Работех до късно когато можех защото трябваше да съчетавам работата с лекциите. Работата ме срещаше с много различни хора .Заведението беше елитно и заради това тук идваха само богаташи и много взискателни хора. Макар че на повечето работата не им беше една от най- законните...но това е др тема.
И така днешният ден ми е толкова натоварен, че нямам време дъх да си поема...
Дойде поредния клиент, беше малко по-различен от другите клиенти. Личеше си че има класа. Беше май мафиот нз но не ми харесваше особено много, но отидох да го обслужа, все пак това ми беше работата. Изгледа ме толкова странно, все едно ме познаваше от някъде.
Поръча си едно питие и не спираше да ме зяпа. Аз само му се усмихвах като някаква тъпачка, но все пак той беше клиент и се очакваше от мен да бъда любезна.
Ако преди знаех дори и 1 процент защо ме наблюдаваше така,повярвайте ми щеше да ми се иска да не се бях раждала...