Красавицата и Звярът

9. ~Началото~

ГТ на Виктория

Събудих се. Моментално осъзнах, че съм вързана за някакво легло толкова здраво, че нямаше начин дори и да помръдна. Бях в някаква просторна стая. Беше обзаведена толкова скъпо. Имаше цяла прозрачна стена покрита с най-красивите копринени пердета, които някога бях виждала. Мебелите също бяха скъпи. Въобще цялата стая беше обзаведена като за кралска особа, с онзи характерен стил . Всичко около мен тънеше в лукс и единственото нещо което не се връзваше бях аз. Дрехите ми бяха прашни и скъсани. Ризата ми беше пропита с кръв, но за радост не беше мой. Започнах да се питам какво става...но веднага си спомних какво бях преживяла , всичко от вчера (може би,не съм сигурна колко време съм била в безсъзнание) нахлу в главата ми. Боже мой! Какво се беше случило с живота ми.?! Всичко само за един миг се преобърна на 360 градуса. Въобще не мога да разбера, мамка му защо се случва точно на мен. Имах толкова хубав живот, изпълнен с мечти...с мноого хубаво мечти. До момента, в който не срещнах онази тъпа мутра. ТОЙ и само единствено той имаше вина сега животът ми да претърпи такъв погром. Мразех го. Ако можех щях да го убия с голи ръце. Но не можех. Бях завързана като най-големия престъпник, не можеща да помръдна, камо ли да го убия онзи.

Докато си мислех, позлатената врата се отвори. И влезе онази очарователна красива жена, която мислех да скоро за моя преподавател. Но уви за съжаление беше жената, която мисля че ми спаси живота. Но все пак не знам защо изпитвах чувство на омраза и към нея.

- Здравей, Виктория! Кога се събуди?-каза тя и се усмихна мило.За нейно съжаление аз не бях толкова дружелюбно настроена.

-Къде съм?! Искам да знам къде съм!-говорих колкото се можеше по-грубо.

-На много безопасно място. Гладна ли си?-говореше отново мило

-Къде съм, По дяволите!  Какво се случва, какво??? Искам да се прибера вкъщи! ВЕДНАГА!!!-започнах да крещя.

-Това няма как да се случи!-отговори ми грубо плътен мъжки глас.

Зад Вера се появи човека, който мразех най-много на този свят! Почервенях от гняв. Започнах да се мятам на леглото, мъчеща се да се освободя.Крещях.

-Ти боклук такъв!! Само ако те докача ще те убия!

- И на едно благодаря щях да бъда доволен, но щом искаш да си хабиш гласа.