Красавицата и Звярът

6. ~Провалени планове~

Докато карах към мола, в който беше Виктория, размишлявах за това,което се беше случило преди малко. Не можех да анализирам чутото все още.
Най-добрия ми приятел е бил влюбен в моято жена. В Анна. Чудя се дали ако тя знаеше за чувствата на Никола отново би избрала мен. Или тя знаеше какво е чувствал той, но е избрала мен. Въпросите се блъскаха в главата ми без никакъв отговор.

Но всъщност нямаше значение. Анна беше отдавна мъртва. По-важното в момента беше, че трябва да направя всичко възможно да спася Виктория.

Няма друг начин освен да я отвлека. Не мога просто да отида и да й се представя и да й кажа как мой бивш приятел иска да я използва като проститутка само защото иска да ми отмъсти заради миналото.

Бях сигурен че Никола го прави само за да ми отмъсти. Него не го интересуваше Виктория. Мен ме интересува обаче. И той много добре го знаеше. Бях си бил автогол, но не можех да направя нищо. Не можех да върна времето назад.

Нямаше начин това да стане. Беше абсурдно дори и да си го помисля че мога да й обяснявам това.

В момента единствената ми цел е да я спася. Да спася едно непознато момиче. Момиче, което дори и не подозира какво се случва. И какво ще се случи с нея в близките надявам се няколко часа. Но нямах друг избор.

Виктория. Аз знаех много за нея, но тя дори и не знаеше че аз съществувам. Но...не можех да я оставя на Никола. Просто не можех. Тя е толкова невинна. Неподозиращи какво и е подготвила съдбата.

Не можех да си обясня как целият ми живот се преобърна за миг.

Започнах да се чудя дали ако не беше станало така с Никола щяхме да имаме бъдеще. Дали въобще щеше да се запознаем. Или щях да я оставя. Макар че не мисля че бих се отказал от момиче като нея. След толкова много време аз срещнах отново златото сред другите евтини метали. Нямаше начин да я оставя.
Искаше ми се да се бяха получили нещата по друго яче. Но явно не е било писано. Трябвало е да стане по трудния начин.

Тъкмо вече бях стигнал и паркирал на забранено място точно пред мола, когато тя се появи.
Първоначално си говореше с приятелките си докато не зърна колата ми. Усмивката й помръкна. Явно осъзна че е възможно да я следя. Но бързо й мина. Сигурно си е помислила, че е съвпадение и отново усмивката й изгря на лицето й.

Обадих се на Андрей:

-Ало какво става подготвена ли е колта с която ще я отвлечем? Всичко готово ли е?

-Ммм мисля, че не е.- отговори доболка познат глас-това беше Никола.

-Никола?! Ти? Къде е Андрей?- говорих задъхано

- Опасявам се, че той заспа вечен сън мили братко.- засмя се .- Слушай ти нали не мислеше, че ей така ще те оставя да я отвлечеш и всичко ще свърши. И ще победиш. Алеек толкова си предсказуем. Знаех си че ще тръгнеш да я отвличаш.

Мълчах. Не знаех какво да кажа. Беше предвидил хода ми. Не знаех какво да правя. Ами сега. Тъкмо мислех какво да правя, когато Никола прекъсна мислите ми:

-И не си и помисляй да правиш някакъв опит да я отвличаш. В момента следя теб и твоята кучка със снайпер. Ако не искаш тя да пострада ще правиш всичко което ти наредя. Явно забравяш с кой си имаш работа мили ми братко.

-Ще те убияя копеле нещастно! Ще те нарежа на парченца ако те видя! Считай се за мъртав.-крещях аз по телефона.

-Хаха толкова си забавен и смешен Алек, че се чудя защо не си станал някой комик.
Слушай ще правиш каквото ти кажа. Без да ми отказваш защото ще напълня главата на онези кучка с олово. Чу ли ме?
А сега се прибери в дома си и чакай нарежданията ми. И не си и помисляй да правиш нещо зад гърба ми защото твоята скъпа Виктория си заминава.

Разговорът прекъсна...

Надявам се че ще ви хареса. Скоро ще пиша отново.
Дали Алек ще се измъкне от играта, която е започнал Никола?
Предстои да разберем.

🔫💞☺