Likе A Black Angel

Глава 34 THE END

- Все още не съм станал Господ.- Джъстин се засмя и погали бузата ми.- Какво се случи?

- Не знам.- погледнах между телата ни и се заиграх с пръстите си.- Явно ми дойде в повече всичко.

Очите ми отново се напълниха със сълзи.

- Хей, хей, тук съм!- отново ме притисна към себе си.

Устните му докоснаха челото ми, а ръката му галеше гърба ми.
 
- Съжалявам!- прошепнах.

- Няма защо да се извиняваш скъпа. Аз съжалявам, че позволих да ти се случи всичко това.

Облизвайки устните си той ме погледна тъжно в очите.

- Недей!- отвърнах и притиснах устните си в неговите.

****

- Мисля, че трябва да поговорим.- думите се измъкнаха от устата ми щом седнах на дивана.

- За какво искаш да поговорим?- Джъстин се настани до мен и остави две чаши пълни с чай на масичката пред нас в хола.

- За миналото.- преглътнах затруднено.- Време е да ти кажа какво се е случило с мен и от какво е белега.

- Скъпа не е нужно да го правиш.- той въздъхна и извъртя лице към мен.

- Но аз искам!- погледнах го право в очите и се приближих по-близо към него, повдигайки единия си крак върху неговите.

- Добре, но ако не можеш да продължиш просто спри. Става ли?- подхвана ме за кръста и ме намести в скута си, увивайки ръцете си около мен.

- Добре.- въздъхнах. Можех да го направя. Той щеше да ме разбере, нямаше да ме съди. Нямаше защо да ме съди, тъй като аз не бях виновна за това, което се случи.- Преди четири години излизах с една групичка от училище. Бяхме петима- две момичета и три момчета. Брадли Кингстън беше едно от най-популярните момчета в училище и всички момичета му падаха в краката. Но аз не бях от тях и явно това е привлякло вниманието му към мен.- облизах нервно устните си, преди да продължа.- Намирах го за симпатичен, но нищо повече. Целувахме се от време на време, но и двамата знаехме, че нещата нямаше да се получат. Няколко пъти излизахме, но последния път..- замълчах. Всичко изникваше в главата ми. Беше толкова болезнено да си спомням това отново. Затворих очи.- Последния път отидохме на авто кино и се разделихме като мен ме оставиха в колата на Брадли. Той започна да ме целува, бяхме се целували и преди, но никога не бяхме стигали до там, че да се озова под него на задните седалки.- пръстите на Джъстин се впиха в кожата на кръста ми, но след това се отпуснахана коленете му стиснати в юмруци.- Крещях му да ме остави на мира, но той не ме слушаше. Изнасили ме без да му мигне окото. Без дори да трепне от съжаление. Не си направи труда да ми се извини. Изгони ме от колата си със заплахата, че ако кажа на някого, ще ме убие.- преглътнах сдържайки сълзите си.- След около месец се появи отново. Бях на път за вкъщи, когато ме засече. Няколко пъти се бях опитвала да кажа на някого за случилото се, но той все ме дебнеше. Удари ме и ме събори зад едни храсти, притисна нож към гърлото ми и ме заплаши отново. Беше пиян и явно не знаеше какво прави, но ножа му се заби в кожата ми, губех толкова много кръв. Копелето ме остави да умра. Последното, което си спомням от онази вечер беше, че някакво момче не намери и звъна на бърза помощ. После се събудих в болницата. Ченгетата чакаха, за да им разкажа какво се беше случило и накрая го тикнаха зад решетките за опит за убийство и изнасилване.

Джъстин мълча известно време. Всякакви емоции минаваха през лицето му, но тази която остана и потъмни очите му беше гняв.

- Джъстин?- прошепнах докосвайки леко бузата му.

Той се извъртя рязко към мен и явно осъзна къде се намира, защото ръцете му бързо се увихаоколо мен.

- Скъпа!.. Толкова много съжалявам, че този нещастник ти е причинил това. Ако не беше в затвора щях да го намеря и да му счупя всички кости в тялото, за да не може да мръдне нито санриметър.

- Сигурна съм, че щеше да го направиш, Джъстин.- усмихнах се леко и целунах бузата му. - Ти си Като моят Черен Ангел. - усмихнах се, а той се засмя целувайки устните ми.

- Никой никога повече няма да те докосне. Няма да позволя да се случи отново. Никога!

И знаех, че е прав! Щеше да ме пази дори, когато нямаше да има нужда. Винаги щеше да ме слага на първо място и винаги щеше да ме подкрепя каквото и да стане. Както аз него също. Но дори и след време пътищата ни да се разделят.. Аз винаги щях да го помня..

Моят Черен Ангел!

КРАЙ!!

Това е хора! Благодаря Ви, на всички за времето, което отделяхте. Благодаря Ви, че ме подкрепяхте и изчакахте отново да започна да пиша. БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВСИЧКО! ❤❤❤❤