Likе A Black Angel

Глава 27

Стоейки ухилена в стаята си, лежах на леглото ми държаща кърваро червената роза в ръка си мислех за днес. Наистина не очаквах нищо от Джъстин за Свети Валентин. Не изглеждаше нс тези момчета, които си падат по романтиката и подаряват неща. Но ме изненада с това, че ме чакаше след лекцийте ми с роза. Покани ме на обяд, след което се разходихме из парка. Заведе ме на места, които не бях виждала през целия си живот. Усмихваше се на всяко мое ахване при някоя красива гледка или се смееше щом се спънех в някое камъче. Изпрати ме до общебитието ми и ми каза, че ще ме вземе в осем, защото имал още една изненада. Заведе ме на кино, за да гледаме Тетрадката, след това и на вечеря, на която отново ме чакаше една роза и малка кутийка, в която имаше крсив сребърен гердан със малко сърчице на него. Едва не се разплаках. След вечерята ме заведе на един хълм, на който постели одеало, пихме вино и гледахме звездите. Всичко беше фантастично! Но за жалост трябваше да се прибирам. Отново ме изпрати и ми обеща, че ще ме вземе утре след лекциите ми.

- Някой май е имал доста хубав ден.- Вал ми се ухили и седна на леглото си.- Разкажи!

- Всичко беше просто перфектно.- изправих се в седнало положение и се заиграх с розата.-  Ходихме на обяд, на разходка, после на кино, вечеря и най-хубавото, което се случи беше, че ме заведе да гледаме звездите.

- Иха!- Вал се усмихна по-широко и стисна ръката ми.- Толкова се радвам за теб!

- Не го очаквах от него. Но това беше най- милото нещо, което някой е правил.

- Очите ти светят, като светофари.- засмя се.

Телефона извибрира на нощното ми шкафче и аз го взех, набирайки комбинацията. Имах есемес от Джъстин, който гласеше, че ще бъде много щастлив, ако се съглася да преспя у тях.

- Вал, нали няма да ми се сърдиш, ако отида в Джъстин?- захапах долната си устна нерво.

- Не! И без това исках да се усамотя малко с Майк.- усмихна ми се самодоволно, карайки ме да се засмея.

- Супер!- скочих на крака и отговорих на Джъстин, че ще се видим след малко.

Взех нещата си и изхвърчах от стаята си и надолу по стълбите. Извиках такси и казах адреса. Още щом излязох, вратата на къщата се отвори, разкривайки Джъстин облечен в бяла риза и черен панталон, държащ бутилка скъпо вино в ръката си. Усмихна ми се и отвори обятията си щом се затичах към него.

- Радвам се, че се съгласи, скъпа.- прошепна в ухото ми и целуна слепоочието ми.

- Не можах да ти откажа.- засмях се и се птдръпнах от него.- Ти какво? Ще ме напиваш ли?

Джъстин се засмя и хвана ръката ми повеждайки ме към хола.

- Не, разбира се! Но все пак ако се случи, ще те заведа до стаята ми.