Глава 11

3.6K 176 1
                                    

Извинявам се ако има правописни грешки, просто съм от телефона и клавиатурата ми е гадна.

След като минахме покрай многото хора, които танцуваха и едва не изгубих Бруклин застанахме пред дивана отдъхвайки си.

-Я! Бийбър най-сетне реши да се появи.- Сайлъс погледна нагоре към мен, преди да подаде ръката си и да направим поздрава си. Вниманието му привлече и Бруклин, която кихна. - Наздраве!- той се засмя и подаде ръката си към нея.- Аз съм Сайлъс.

- Бруклин, приятно ми е.- отвърна и се усмихна.- Отивам да седна до Авалон.- промърмори и ме погледна за секунда, преди да се отправи към нея.

Аз от моя страна се проснах накрая на дивана и взех бирата, която ми подаваха. Отпивайки, погледнах към Брук, която се засмя на нещо и се изчерви.

- Млъквай!- дочух я да казва, преди да се засмее и да отпие. Погледът й се срещна с моя, преди да се усмихна и да й намигна.

Тя се оплези и отново отпи от чашата си.

- Ще се напиеш!- извиках, за да може да ме чуе, тъй като музиката беше прекалено силна.

- Не и преди теб.- тя се засмя.

Усмихнах се и отпих отново.

- Какво толкова прави с тази красавица?- Ралфи ме погледна с повдигнати вежди и се ухили като дете.

- Просто си говорихме.- повдигайки рамене погледнах към мястото където до преди секунда стоеше Бруклин, но нея я нямаше. Както и Авалон. Повдигнах се от дивана и огледах всички, опитвайки да ги намеря.

- Къде изчезнаха момичетата?- погледнах Майк объркано.

- Видяха някаква курвичка и изчезнаха след нея. - отговори ми и повдигна рамене.

- По дяволите!- изсъсках и тръгнах към задния вход.

- Джъстин! Почакай, какво става?- Майк викаше след мен, но бях прекалено загрижен за това какво по шибаните дяволи се случва с Бруклин.

Студеният вятър се блъсна в лицето ми, принуждавайки ме да настръхна. Огледах навсякъде, преди да чуя женски писък.

- Шибана кучка!- Авалон изкрещя и бях на 100% сигурен, че вече се е нахвърлина на противничката си.

Видях черири момичета. Две от тях удряха, скубеха и ругаха, докато другите пищяха за помощ. Без да се самисля се затичах към тях, преди да увия ръцете си около Авалон и да я избутам към Майк. Вдигайли Бруклин я занесох настрана от лежащите на земята момичете, преди да я пусна и да я погледна.

- Добре ли си?- махнах косата от лицето й и осъзнах колко по- ниска е от мен.

- Да! Кучката само ме одра. - тя погледна настрани към Авалон.- Добре ли си?

- Да. Само цепната устна.- тя помаха небрежно с ръка и погледна към Майк.

Притиснах дланите си към бузите на Брук, но тя изсъска и се дръпна бързо.

- Това заболя, по дяволите!- хвана се бузата и ме погледна.

- Да влизаме. Тъкмо ще видя колко зле е.- хванах Брук за ръка, но тя спря.

- Дайте ми секунда.- тя пусна ръката ми и се върна при момичетата, който се опитваха да станат, преди да ги срита силно в коремите.

- До скоро, кучки.- усмихна се и се върна при мен хващайки ръката ми.- Сега вече може да влизаме.

Likе A Black AngelOù les histoires vivent. Découvrez maintenant