Likе A Black Angel

Глава 30

Две седмици подред Бруклин беше под закрилата на момчетата. Джъстин я изпращаше до университета, чакаше я и после я прибираше, а Ралфи и Майк правиха всичко възможно да намерят някакви данни за преследвача на Брук. За тези седмици всичко вървеше добре, Брук се чувстваше в безопасност, а момчетата бяха сигурни, че който и да беше този щяха да го хванат без проблем.

Петък вечер, Бруклин излизаше от стаята по Архитектура на третия етаж, тананикайки си песен звучаща в ушите й. Вече на първия етаж зави надясно, отправяйки се към входната врата, от където всички бързаха да излязат. Тя изкара телефона си, за да спре музиката, но усети нечия ръка да покрива устата й и нещо твърдо да се притиска към едната й страна. Слушалките се изплъзнаха от ушите й, падайки свободно на рамената й, а телефонът се изплъзна от ръцете й политайки към земята, пързаляйки се някъде към другите и секунда по-късно я пронизаха писъците им.

- Всички вън, по дяволите!- мъжки глас изкрещя зад нея.

- Бруклин!- Бен стоеше на няколко крачки от тях готов да пребие човекът държащ приятелката му.

Бен направи плаха крачка на пред, но онзи насочи пистолета към него.

- Не мърдай!- изсъска мъжа и направи крачка назад.

- Всички да излязат спокойно навън!- Бен изкрещя без да мърда.- Сега!

Коридорът се изпразни за секунди и Бен погледна към онзи.

- Пусни я!- каза равнодушно и незабелязано бръкна в джоба на дънките си изкарвайки телефона на Бруклин. Влезе в контактите й и натисна слушалката на нечии телефонен номер, надявайки се да е уцелил човек, който ще му помогне.

- Не ми нареждай, глупако. Мога да ти пръсна мозъка само с един куршум.- изсъска мъжът стисна Бруклин по-силно.

- Няма да спечелиш нищо, ако убиеш мен!- Бен се присмя и пристъпи крачка напред.

- Не се доближавай или ще пръсна нейния мозък!- мъжът притисна дулото на пистолета в слепоочието на Бруклин, която заплака по-силно.

- Неее!- Бен изкрещя, точно когато вратите на университета се отвориха с гръм и трясък, принуждавайки всички да погледнат натам.- Джъстин!- успокой се малко и отново погледна към мъжът.

- Пусни момичето ми!- изкрещя Джъстин насочил пистолета си към мъжът.

- О, най-накрая и ти реши да се появиш.- засмя се той и притисна пистолета си по плътно към слепоочието на Брук.

- Какво искаш от нея!- гласът на Джъстин едва не се пречупи докато гледаше момичето си, което беше изпълнено със страх.

- О аз нищо.- той повдигна рамене.- Само върша услуга на приятел.

- Кой те праща?- попита със свити вежди, но не получи отговор.- КОЙ ТЕ ПРАЩА!?- изкрещя и приближи крачка към тях.

- Не се доближавай или ще я прострелям!- изкрещя в отговор мъжът.

- Направи го и ще съжаляваш до края на живота си!- изсъска Джъстин срещу него.

Мъжът се усмихна и отдръпна пистолета си насочвайки го към бедрото на Бруклин прострелвайки я. Бруклин изкрещя в ръката на мъжа и заплака още повече.

- НЕ!!!- Джъстин отново направи крачка напред, но онзи отново го спря.

- Ако доближиш следващият ще е в мозъка й.- мъжът отново притисна дулото към слепоочието на Брук, която стискаше кракът си колкото може.

Мъжът се отправи към задния вход на училището със самодоволна усмивка.

- Ще се видим, Бийбър.- мъжът махна ръката си от устата на Брук и отвори вратата.

- Джъстин!!!- изкрещя момичето през сълзи, а плачът и писъка й заседнаха в главата на Джъстин, който стоеше неподвижно с насълзени очи.