Likе A Black Angel

Глава 4

- Кое?- попитах, правейки се че не я разбирам.
- Позволила си му да те докара!? На този престъпник! Знаеш какво по дяволите говорят за него!- изкрещя отново.
Залагам пет долара, че е събудила всички на първия етаж.
- Не ми пука и спри да крещиш!- изсъсках, влизайки в асансьора.
- Няма да спра да крещя! Не се замесвай с него, Бруклин! Той е лош.- тя ме погледна яростно, което стигна до края.
Блъснах я в стената на асансьора, стискайки рамената й.
- Майната ти!- изкисках.- Приключих с теб и тъпите ти простотии. Мога да излизам с когото и когато си поискам и ти нямаш правото да ми забраняваш. Мога да се грижа сама за себе си!
Гледах я с целия гняв, който се беше насъбрал в мен. От толкова много години, в които бяхме приятелки, това беше втория, в който ме вижда толкова бясна. Асансьорът спря точно навреме, преди да съм задърпала косата й. Излязох първа и тръгнах по коридора към стаята ни. Тъкмо когато бях пред вратата на стаята асансьора от другата страна на коридора се отвори и от него излезе момиче с разрошена руса коса, розова копринена нощница и пухкави чехлички на краката й. Тя ме погледна учудено, преди да се усмихне и да се приближи към мен. Повдигнах вежда, оглеждайки я набързо. Беше ми доста позната.
- Бруклин? Нима това си ти?- усмихна се по-широко и премина с пръсти през косата си, опитвайки да я пооправи.
Загледах се по-добре в нея, преди да ококоря очи.
- О, Боже мой! Авалон Мартинс, нима това си ти?- изкикотих се, притискайки я към себе си.
- Толкова се радвам да те видя!- тя ме стисна по-силно изкарвайки въздуха от дробовете ми.
- Аз също, но ме задушаваш.- промърморих и тя незабавно ме пусна.
- Извинявай, просто не съм те виждала от доста време. Колко мина? Три години?- тя се усмихна криво.
- Да.. Ти отиде да учиш в друг колеж и всичко се промени.- усмихнах се тъжно.
- Да.. Но както и да е. Просто се чудех коя патица крещя така.- тя се огледа.- Да не би да си била ти?
- Аз- не, но Сара- да.- завъртях очи, когато чух токовете й да тракат близо до нас.
- Какво се е случило?- повдигна вежда и погледна назад към нея.
- Дълга история. Мога ли да те помоля нещо?
- Разбира се!- тя се усмихна и завърза косата си на небрежен кок.
- Чух, че си сама в стая..- спрях за момент докато тя кимаше.- Може ли да остана при теб? Ще ти обясня всичко.
- Да! Тъкмо малко компания ще ми бъде приятна. Писна ми да стоя сама.- тя се засмя.- Ще ти помогна с нещата.
Влязохме в стаята и започнахме да събираме малкото неща, който бях изкарала. Началото на годината беше скоро и все още не бях разопаковала всичко. Бяхме доста бързи и дори не дадох на Сара да проговори, опитвайки се да ме спре. Нямаше отново да й ходя по свирката, по дяволите! Мога да се справям сама. Правила съм го и преди, мога и сега.
- Не знам как да ти се отблагодаря.- въздъхнах облекчено, докато вече бяхме в асансьора.
- Няма защо да ми се отблагодаряваш, Брук. Това е единственото нещо, с което мога да бъда полезна.- тя се усмихна и ме прегърна.
С Авалон се познавахме от около пет години. Не бяхме едни от най-близките приятелки, но пък когато имах проблеми с нещо тя ми помагаше. Една година по-голяма е от мен и до колкото си спомням имаше гадже от около година.
- Хай, какво стана с Ерик?- погледнах я любопитно, докато излизахме от асансьора, който беше спрял на първия етаж.
- О! Скъсахме отдавна.- тя помаха небрежно с ръка и се запъти към стаята си.
- Така ли? Не знаех. Какво се случи?- попитах, влизайки във вече отворената стая, преди да оставя големия си сак до леглото и да седна на него.
- Ами.. Идиота непрестанно си е пишел с някакви момичета. Е, не съм една от най-ревнивите, че да следя гаджето си с кого излиза и с кого си пише, но накрая ми изневери и всичко свърши.- тя повдигна небрежно рамене и легна в леглото си, завивайки се до шията.- А при теб? Какво се случи тази нощ?
- Ъгх.. Сара се запозна с едно момче от класа ми преди около месец. А той е най-тъпото същество, което познавам, буквално.- погледнах я сериозно и тя се засмя.
- По-тъп и от Джона Паркърс?- тя повдигна вежда развеселено.
- О, повярвай ми, Джеф го размина.- засмях се.- Та докъде бях? А, да! Сара все ме заебаваше заради него. По цял ден бяха заедно и по цяла нощ аз стоях и слушах едно и също: "Джеф ме заведе на ресторант, Джеф ми купи това, Джеф ми купи онова"- имитирах я и завъртях очи.- Преди седмица отношенията ни се пооправиха и започнахме отново да си бъдем само двечките... и компанията ни, разбира се, но до тази вечер. Опита се да ме затапи в клуба, а след това съобщи на всички, че била "официално" с Джеф. Е, не ме ебеше особено много и изказах мнението си и тя ми се озъби. Теглех и една майна и си тръгнах, без да ми пука. Но преди всички простотии да станат...- облизах устните си, чудейки се как да й кажа частта, в която се запознах с гангстерчето на Калифорния.- Ходих до бара и шибаният барман така и не си направи труда да ми обърне внимание и... тъкмо когато реших да се върна се сблъсках с момче, чието питие се разля върху двама ни и..- млъкнах, чакайки реакцията й.
- Момче?- тя стана в седнало положение на леглото гледайки ме нетърпеливо.- И? Какво стана с момчето? Кое беше?
- Страх ме е да ти кажа.- промърморих бързо.
- О, хайде де!- тя ме погледна с поглед "Все едно кой е!" и аз се предадох.