Нова в училището. Познато ви е, нали?! Но не в какво да е, а в училище за свръхестествени същества. Главната героиня е банши и върколак, но трудното за нея е никой да не разбере, че е банши. Разберат ли-тя и всички хора, които обича ще умрат, или н...
Събудих се, стряскайки се от бурята, която се вихреше навън. Сгуших се в завивката, когато две ръце ме притеглиха към себе си.
-Страх ли те е?- попита ме дрезгавия глас на Сехун.
Е не бе човек. Аз обичам да се събуждам посред нощите, по време на буря. Ти не знаеше ли?
-Малко.
-Спокойно, аз съм тук.- той ме притисна още повече в себе си.- Удобно ли ти е?
-Да. Благодаря ти.
Чувствах се добре в прегръдките му. Беше ми толкова удобно и приятно. Уютно.
Той ме постави на гърдите си и целуна челото ми. Мамка му, Сехун.
-Защо си без тениска?- попитах.
-Така ми е по-удобно.
Той да го изнасиля ли иска? Прокарах бавни ръка по плочките му. Боже мой, какви ги върша?!
***
КАКВО НАПРАВИХ? Това е първото нещо, което се питах щом главата ми тупна на възглавницата. Аз правих секс със Сехун! Как ще го погледна? Сега сигурно ще кажете с очи, но повярвайте ми, няма да е толкова лесно.
Двамата лежахме задъхани на леглото. Беше супер неловко. Сигурно и момчетата са разбрали. Все пак имат свръхслух. Омо!
***
Отворих бавно очите си. Протегнах се и забелязах, че Сехун не беше до мен. Слава Богу.Изправих се бавно от леглото. Босите ми стъпала стъпиха на топлия килим, помагайки ми да се изправя. Влязох в банята.
Измих тялото, зъбите и лицето си и излязох. Отоворих гардероба, който деля със Сехун и извадих това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Обух ботите си и сложих пръстен на лявата си ръка. Телефона ми звънна. Вдигнах и пронизителен писък се чу от другата страна.
-Какво има?
-Подаръци, Коледа, Няма Време!- крещеше Джени.
-Подаръци?!...ОМОООО!!! Нямам подаръци за никой..
-До един час да си пред мола.
-Тъй вярно.- и с това разговорът ни приключи.
Слязох долу и видях всички момчета омълчани. Дообре, нека го приемем за нормално. Просто щях да изляза и да не се връщам. Чудесна идея.
-Къде отиваш?- попита Бек.
-Аз, ами, такова, сега...
-Може ли да ни кажеш днес?- добави Лей.
-Ще излизам.
-Не забелязахме.- засмя се Сухо.
-Навън.- казах едва аз.
-Ако искаш излез вътре.- подигра ми се Сехун. Стиснах ръце в юмруци и след секунд усетих струйка кръв да се стича по тях.
-Тъпак. Отивам на вън. Ако ви засягаше щяхте да знаете.- отворих входната врата.- Няма ли да свърши тая Коледна ваканция.
