-Лиса, вечерята.- изкрещя майка ми от долния етаж. Обух пантофите си и слязох долу.
-Е, как мина пъривя ден?- попита татко с усмивка.
-Добре. Запознах се с едно момиче. Казва се Роуз. Тя въркоягуар. Много е мила. Запознах се и с три момчета. Сехун, Чен и Шуимин. Единия е въркокойот, а другите двама са като мен.
-Момчета.- беше единственото, което каза. Мама се засмя.
-Сехун е като трън в задника, тате. Не се притеснявай.
-Миличка, и баща ти беше като трън в задника, но я ни виж сега- щастливо женени от 19 години.
-Вие сте друго, а той е глупак. Вие сте сладки заедно. Ако аз и Сехун застанем един до друг ще приличаме на...
-Хайде, стига. Нищо не се знае.- каза мама.
-Знае се. Ще го наблядавам.- каза татко. Аз се засмях.
*–*–*–*
Мразя си алармата. Станах и извърших същите процедури, които и вчера. Облякох се:
Слязох долу. Нямаше никой. Телефона ми звънна. Беше Роуз.
-Здрасти, Узи.- поздравих я.
-Здравей, Иса. Пред вас съм.
-Идвам.- затворих и се обух. Отворих входната врата и видях Роуз отвън. Прегърнахме се и се заптихме към училището.
-Леле, момиче, имаш невероятно червило.
-Хаха, благодаря.
*–*–*–*
Излязохме от кабинета по математика. Някакво момиче се хвърли на Роуз.
-Роза!- изписка тя.
-Здрасти Джени.- тя беше страшно сладка.- Ам, Лиса, това е най-добрата ми приятелка, Джени.- аз подадох ръката си, но тя направо ме гушна.
-Здравей, Лиса.- поздрави ме тя.
-Фенка си на AC/DC?- попитах я учудено.
-Да, те са върха.
Докато си говорехме, вървейки към физкултурния салон някой се блъсна в мен. Погледнах нагоре и видях, не кой да е, а Сехун.
-Задник.- казах тихичко. Чух смеха му.
-Ти и Сехун?- погледнаха ме двете.
-Нее, аз и глупак.- те се засмяха.- Вчера ме блъсна и с цялата си наглост ме нарече кучка. Що за идиот.
-Всички момичета се кланят пред него. Дори вампирките. Той и глутницата му са най-известните в училище.
-Той е Алфа?- почти извиках и всички погледи се насочиха към нас. Смутено погледнах обувките си.
-Не. Сухо е Алфа, той и приятелите му са бетите му. Изключително са силни.- продължи Джени.
-Изключително ми лази по нервите. Такъв е самохвалко.
-По-добре внимавай с тях.- предупреди ме Роуз.
-Ще внимавам.- казах и влязохме в женската съблекалня. Преоблякохме се и влязохме в салона. Познайте кой беше там. Сехун!! Човече, този глупак ще го спукам от бой. Толкова ме дразни.
-Как си с тичането?- попита ме Изи.
-Зле.
-Жалко, защото днес ще бягаме 700 метра.
-В старото училище бягахме 300.- простенах аз.
-Да, но тук сме свръхестествени.
-Да, да, знам.- минхаме покрай глутницата на Сехун.
-Ей, малката. Успех с тичането.- изръмжах.
-Ако още веднъж ме наречеш "малката", вече няма да може да говориш. Ясна ли съм?!
-Не.- приближих се към него и го притиснах в стената.- Не знаех, че си падаш по мен толкова много.- ритнах го в топките, след това го фраснах в лицето, вдигнах го и го пратих към другия край на салона.
-Ей, самохвалко, как е времето там?- провикнах се, а глутницата му, както и всички в салона се засмяха. Усмихнах се победоносно.
CITEȘTI
School for Supernaturals
FanfictionНова в училището. Познато ви е, нали?! Но не в какво да е, а в училище за свръхестествени същества. Главната героиня е банши и върколак, но трудното за нея е никой да не разбере, че е банши. Разберат ли-тя и всички хора, които обича ще умрат, или н...