Малката

156 21 3
                                    

-Лиса, вечерята.- изкрещя майка ми от долния етаж. Обух пантофите си и слязох долу.

-Е, как мина пъривя ден?- попита татко с усмивка.

-Добре. Запознах се с едно момиче. Казва се Роуз. Тя въркоягуар. Много е мила. Запознах се и с три момчета. Сехун, Чен и Шуимин. Единия е въркокойот, а другите двама са като мен. 

-Момчета.- беше единственото, което каза. Мама се засмя.

-Сехун е като трън в задника, тате. Не се притеснявай.

-Миличка, и баща ти беше като трън в задника, но я ни виж сега- щастливо женени от 19 години.

-Вие сте друго, а той е глупак. Вие сте сладки заедно. Ако аз и Сехун застанем един до друг ще приличаме на...

-Хайде, стига. Нищо не се знае.- каза мама.

-Знае се. Ще го наблядавам.- каза татко. Аз се засмях.

*–*–*–*

Мразя си алармата. Станах и извърших същите процедури, които и вчера. Облякох се:

 Облякох се:

Oops! Această imagine nu respectă Ghidul de Conținut. Pentru a continua publicarea, te rugăm să înlături imaginea sau să încarci o altă imagine.

Слязох долу. Нямаше никой. Телефона ми звънна. Беше Роуз.

-Здрасти, Узи.- поздравих я.

-Здравей, Иса. Пред вас съм.

-Идвам.- затворих и се обух. Отворих входната врата и видях Роуз отвън. Прегърнахме се и се заптихме към училището.

-Леле, момиче, имаш невероятно червило.

-Хаха, благодаря.

*–*–*–*

Излязохме от кабинета по математика. Някакво момиче се хвърли на Роуз. 

-Роза!- изписка тя.

-Здрасти Джени.- тя беше страшно сладка.- Ам, Лиса, това е най-добрата ми приятелка, Джени.- аз подадох ръката си, но тя направо ме гушна.

-Здравей, Лиса.- поздрави ме тя.

-Фенка си на AC/DC?- попитах я учудено

Oops! Această imagine nu respectă Ghidul de Conținut. Pentru a continua publicarea, te rugăm să înlături imaginea sau să încarci o altă imagine.

-Фенка си на AC/DC?- попитах я учудено.

-Да, те са върха.

Докато си говорехме, вървейки към физкултурния салон някой се блъсна в мен. Погледнах нагоре и видях, не кой да е, а Сехун.

-Задник.- казах тихичко. Чух смеха му.

-Ти и Сехун?- погледнаха ме двете.

-Нее, аз и глупак.- те се засмяха.- Вчера ме блъсна и с цялата си наглост ме нарече кучка. Що за идиот.

-Всички момичета се кланят пред него. Дори вампирките. Той и глутницата му са най-известните в училище.

-Той е Алфа?- почти извиках и всички погледи се насочиха към нас. Смутено погледнах обувките си.

-Не. Сухо е Алфа, той и приятелите му са бетите му. Изключително са силни.- продължи Джени.

-Изключително ми лази по нервите. Такъв е самохвалко.

-По-добре внимавай с тях.- предупреди ме Роуз.

-Ще внимавам.- казах и влязохме в женската съблекалня. Преоблякохме се и влязохме в салона. Познайте кой беше там. Сехун!! Човече, този глупак ще го спукам от бой. Толкова ме дразни. 

-Как си с тичането?- попита ме Изи.

-Зле.

-Жалко, защото днес ще бягаме 700 метра.

-В старото училище бягахме 300.- простенах аз.

-Да, но тук сме свръхестествени. 

-Да, да, знам.- минхаме покрай глутницата на Сехун.

-Ей, малката. Успех с тичането.- изръмжах.

-Ако още веднъж ме наречеш "малката", вече няма да може да говориш. Ясна ли съм?!

-Не.- приближих се към него и го притиснах в стената.- Не знаех, че си падаш по мен толкова много.- ритнах го в топките, след това го фраснах в лицето, вдигнах го и го пратих към другия край на салона.

-Ей, самохвалко, как е времето там?- провикнах се, а глутницата му, както и всички в салона се засмяха. Усмихнах се победоносно. 

School for SupernaturalsUnde poveștirile trăiesc. Descoperă acum