School for Supernaturals

На пазар.

Вече официално сме коледна ваканция. Нашите ме оставиха при момчетата, защото те заминаха на някаква почивка. Две седмици с девет разгонени върколака. Това не е добра идея. Със Сехун си поделихме леглото. Той спеше в едната половина, а аз в другата. 

-Лиса, събуди се.- това беше гласът на Бекхюн-оппа.

-Оппа..- промърморих едва.

-Хайде. Закуската е готова.

-Не съм гладна.

-Без такива.

-Ставам.

Той излезе от стаята и ме остави сама. Аз се изправих и влязох в банята.

~~~

След като се оправих слязох долу. Момчетата ме чакаха.

-За последен път те събуждам.

-Никой не те кара.- оплезих му се.

-Сехун, днес отиваш на пазар.- каза му Сухо.

-Сам ли? Не ми се ходи сам.

-Аз може да дойда с теб. Ти ми даде половината от леглото си, може поне с покупките да ти помогна.- усмихнах му се, а той просто ме изгледа.

-Добре, Лиса и Сехун отиват на пазар. Чаньол и Бекхюн чистят спалните, Шумин и Чен ще почистят долния етаж и двора, а аз и Лей ще платим сметките. Някой да не е разбрал нещо?

-Кой ще прибере масата?- попита Бек.

-Аз ще я прибера.- казах аз и се изправих.

-Ти иди да се оправиш, аз ще я оправя.- каза Сехун.

~~~

С господин Сърдитко излязохме от къщата и се запътихме към колата му. 

-Защо си начумерен?

-Нищо ми няма.- каза ядно той и влезе в колата.  Направих същото и потеглихме.

През целия път не казахме нищо. После вика, че нищо му няма. Надушвам го от километри.

-Защо си в такова настроение?

-В какво настроение съм?

-В ей такова- никакво. Нищо не казваш, не се усмихваш. 

-Теб пък какво те интересува?

~~~

Думите му  ме нараниха. Не знам защо, но мен ме е грижа за него. Вървях в мълчание до Сехун, който буташе количката. Той държеше някакъв списък, най-вероятно с неща, които Сухо-оппа иска да вземем. Поглеждах към списъка и пъхах продуктите, които бяха в него.

Вече чакахме на касата. Имаше прекалено много хора, които пазаруват за Коледния ден. Ако не бях върколак, досега да са ме заболяли краката.Сехун ме придърпа към себе си и уви ръката си около кръста ми.

-Съжалявам за реакцията си по-рано. Не съм в настроение, защото се скарах със Сухо.

-За какво сте се скарали?- попитах.

-Не е важно. Проблемът, е че метнах чинията с храната си по него. Страхувам се, че вече никой не иска да съм в глутницата. Сякаш всички са срещу мен.

-Не говори глупости.

Погледнах напред и видях жената пред нас, обърната назад и ни гледа. Потупа Сехун по рамото и рече:

-И аз си мислех така на времето. Че не ме искат, но с времето ми показах, че държат на мен, така както аз държа на тях.- явно и тя беше върколак.- Глутницата е твоето семейство и понякога е нормално да има спречки. Важното е винаги да се подкрепяте. Каквото и да става.

7 вота и 6 коментара за следваща глава