MØNSTER •Chanbaek•(Продължението)

Completely mesmerized

Бях пиян до козирката и сигурно халюцинирах. Не беше възможно да е тук. Инстинктивно тръгнах назад и се блъснах в Кибум.
- Хей добре ли си?
След като не получи отговор, той проследи погледа ми и изкрещя :
- О БОЖЕ МОЙ ТОВА НЕ Е ЛИ ЗАТВОРНИКЪТ С КОЙТО СТЕ СЕ НАТИСКАЛИ!?
Обърнах се към Шиумин.
- КАЗАЛ СИ МУ!?
Той повдигна рамене и отговори:
- Нямах избор. Не ме остави намира. Казах само име. Той се е разровил и е разбрал как изглежда.
Върнах се на мястото си. Желанието ми да танцувам се беше изпарило. След малко сервитьорката ми донесе чаша с червена течност със специфичен аромат.
- Извинете, но не съм поръчвал.
- От господина на съседната маса е. Каза да ви предам и това.
Тя извади малка бележка, сложи я до чашата и си тръгна. Взех бележката и я прочетох.
Червеното. Цветът на страстта и войната. Не мислиш ли?
Обърнах се. Той само вдигна чаша в знак на тост и ми намигна.
Целия се разтреперих. Шиумин явно забелязал реакцията ми, грабна бележката и я прочете. Стана и тръгна към него,но аз го спрях.
- Пусни ме. Ще му дам да разбере.
- Недей. Не си заслужава. Да си вървим.
- Или може да останеш и да му покажеш кой е шефа. - Котешкия поглед на Кий проблясна в тъмнината.
- И как по-точно?
- Върви и се забавлявай. Нали затова  си тук.  Сритай самодоволния му задник.
Кибум беше прав. Изпих червената течност на екс, хванах Шиумин и го задърпах към дансинга. Купонът започва сега.
************************************ Г.т на Чаньол:
Наблюдавах внимателно реакциите му и честно казано се забавлявах. Исках да разбера дали му влияя така, както той на мен.
На неговата маса бяха приятелите на Джинки. Познавахме се от гимназията. Защитавах го от тъпанарите,които го обиждаха защото е гей. Той ме научи как  лесно да изкарвам добри оценки, а аз него- как да се забавлява.Мечтаехме да отворим клуб заедно, но аз започнах да се занимавам с друг тип дейности. Последно се видяхме на откриването на едно от неговите казина.Откакто съм в затвора излизанията ми са ограничени.  Все пак Лий Джинки си остана добро хлапе. Рязката промяна на  музиката и двете нови попълнения на дансинга ме върнаха в настоящето. Бяха Бек някакъв рус мъж явно негов приятел. Танцуваха и то как. Бекхюн беше опрял главата си върху рамото на русия и се поклащаше тялото си в ритъма на музиката, а онзи беше застанал зад него и жадно плъзгаше ръце по тялото му. Странно чувство се намести в гърдите ми. Искаше ми да стана и да размажа физиономията на онзи. Бек трябваше да страда, а не да се забавлява!
-Братле добре ли си ?- хвъллих въпросителен поглед на Дио, а той  погледна надолу.Не бях разбрал, че от толкова стискане чашата се е спукала и ръката ми кървеше. Мамка му. Всичко е заради онзи шибаняк. Винаги ли щях да кървя когато той беше наоколо?
- Това е той. - кимнах към Бек. Очите на Дио се разшириха. Обърна се и прошепна на Сехун. Той ме изгледа по същия начин, а на мен ми идеше да избухна. Трябваше да намеря начин да говоря с Бек и то на всяка цена. Сетих се за чипа.
- Момчета... спешно трябва да говоря с него и..
- Знам как да ви помогна- Лухан,  който до преди малко се натискаше с Крис, сякаш прочел мислите ми се обади. Тримата се спогледаха и кимнаха към тоалетната.
- Гледайте и се учете.- С уверена походка Лу  се запъти към набелязаните жертви. Хвана русия и го целуна страстно, бавно отделяйки го от Бек и го задърпа  към един ъгъл.Сега беше мой ред. С бърза крачка хванах Бек и го натиках в тоалетната.  Нямаше къде да избяга. След минута той се осъзна и изсъска срещу мен. Тениската му беше раздърпана, а косата разрошена и го караше да изглежда адски възбуждащо. Впечатление ми направи цветът й. Предишния път беше черна, но дори този цвят му стоеше прекрасно. Мислено си ударих шамар.
- Ще карам направо. Къде е чипът.
- Говориш за онова малко нещо с което опита да ме съботираш ли ? Изхвърлих го.
Притиснах го до стената. Това започна да ми става навик. Ръката ме болеше, но не обърнах внимание.  Процедих през зъби:
- Не ме дразни. Отговори ми къде или...
-Или какво? Ще ме удариш отново? Не ме е страх от болката. Още по - малко от теб.
Докато говореше очите му бяха плътно затворени, а устните изговаряха всяка една дума бавно и ясно. Мамка му искам го. Проклет да съм, но го искам, а най - лошото е, че го осъзнавам .
-Не...ще направя това.- Без да мисля повече слях устните ни в гореща  целувка. Той отвърна,  карайки ме да желая още. Зарови ръце в ризата ми и грубо ме отблъсна.
- НЕ ОТНОВО. НЯМА ДА ТИ ПОЗВОЛЯ ДА ГО НАПРАВИШ ОТНОВО. СТОЙ ДАЛЕЧ ОТ МЕН.
Освирепях. Не можех да мисля трезво. Блъснах го силно в стената и забих зъби във врата му. Той започна да се дърпа и да крещи да го оставя, но не исках...не можех. Ароматът му...гласът му..бях напълно хипнотизиран. Изгубих контрол над себе си. Изведнъж някой разби вратата, хвана рамото ми и ме запрати в мивката. Беше русия приятел на Бек. Прегърна го защитнически. Усетих странен, но и познат вкус в устата си. Кръв. Погледнах към тях и видях огромна, кървяща рана на врата му. Усмихнах се и секунди по-късно изгубих съзнание...
************************************
На другата сутрин
Г.т на Бек:
- Татко с-съжалявам.
- Не ме наричай така малко копеле. Разля ми уискито и сега ще си платиш.
Отворих очи. Първото, което видях беше белия таван, а след това непознато, но много стилно обзавеждане. Опитах се да стана, но нещо топло и увито около мен не ми позволяваше. Обърнах се и видях чифт тъмни очи да се взират в моите. Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная, че това беше..
- ШИУМИН!?
Погледнах надолу и осъзнавайки, че сме само по боксерки подскочих, падайки от леглото.
Смехът му беше последното нещо, което исках да чуя. Изправих се и неволно погледнах в огромното огледало срещу леглото. Не може да е истина нали. Какво по дяволите беше станало с.. КОСАТА МИ !?
Обърнах се ядосано към него.
- Би ли ми обяснил какво по дяволите се случи снощи и  най-вече за бедствието на главата ми.
- Не помниш ли?
- Да помня какво? - нервно се почесах зад врата, силната  болка ме накара да отдръпна ръката си. Хвърлих още един поглед на огледалото и видях, че имам превръзка.
- Какво е това?
- Бек снощи стана малък инцидент и...ами..
- Шиумин отговори ми!
Без да чакам повече се заех да махна бинта.
- Не, Бекхюн недей. Моля те.
Беше късно. Парчето плат падна на земята и пред мен се откри ужасяваща гледка. Върху врата ми имаше белег от захапка, а около него и в основата му беше синьо. Зъбите са били толкова дълбоко, че са пробили кожата ми. Изведнъж спомените нахлуха един след друг. Строполих се на земята. Случваше се отново.
Ретроспекция
Днес ме взеха от сиропиталището . В момента с новия ми баща пътувахме към бъдещия ни дом. Вълнувах се. Пристигнахме. Къщата не беше кой знае какво, но най-важното бе, че вече съм в безопасност. След като влязохме бях малко изненадан. Беше тъмно и занемарено.
- Г-господин Санг к-какво е това място.
Той се обърна и ме удари в лицето. Паднах, а той взе плюшената ми играчка и я запали, запращайки я по мен.
-Това мило дете е новия ти дом. Добре дошъл в ада момче.
Край на ретроспекцията.