Stay with me

Част 21

- Дано да не ги гориш като Даниела. – засмяхме се.

- Дано.

- А ти сама ли живееш? – попитах докато си облизвах пръстите.

- Може да се каже.. От време на време Линзи се отбива, но..

- Какво е станало? – попитах, когато видях сълзата в окото й.

- Брат й почина при злополука заради мен.. преди 1 година. Карахме се на улицата. Бяхме заедно тогава. Бяхме пред моята къща и аз го избутах, за да си тръгне.. но не видях колата и тя го блъсна и.. – започна да се тресе от плач.

- Спокойно. Не е била твоя вината, не си знаела, не би го направила ако знаеше. – казах докато я прегръщах.

След няколко минути се успокои. Излезнахме навън. Тук не беше толкова топло, колкото в Лас Вегас. Сигурно заради горите и ветровете и.. нда.

- А, ъм, някой живее ли в нашата къща? – попитах.

- Да, леля Келси и чичо Стенли. По-точно те я поддържат.

- Ще дойдеш ли с мен.. до..

- Да, разбира се. – усмихна се тя разбиращо.

Не съм идвала тук от около 10 години.

След 15 минути бяхме пред предишния ми дом. Не се е променил изобщо. Същият както го помнех. Тревата беше наскоро окосена с коса и мириса беше повече от уникален. С косачката мирише ужасно. Двуетажната ни огромна къща със златен преобладаващ цвят се открояваше от околните къщи, защото тук имаше повече къщи. Майка ми беше влюбена в златния цвят и комбинацията му с бяло и харесваше ужасно много. Повечето стаи бяха в тези тонове, но моята, на Дани, библиотеката, работната стая на баща ми и стаята, в която правеха конференциите бяха по наш вкус. Една от любимите страни на майка ми беше, че ни оставяше да си имаме лично пространство. Както и тя не можеше да даде от своето, така и на нас ни го даваше нашето. Живеехме много хубаво, бяхме повече от щастливи, може би затова всичко се промени..

- Ще влезнем ли? – попита ме Трейси и ме върна на Земята. Бяхме застанали до златните решетки.

Натиснах звънеца и се чу глас.

- Кой сте?

- Познай, чичко Стейли. – казах като малко дете. Така му казвах, когато бях малка.

- Чарлии! – извика от радост.

Вратите се отвориха и докато напредвахме чичо Стенли и леля Келси излезнаха навън. Леля Келси ме прегърна силно, а след това и чичо Стенли.