Stay with me

Част 22

Гледна точка на Лола

Леко отворих очите си. Нещо изгаряше ръцете ми. Беше тъмно. Последното нещо, което помня беше, слизането ми от колата, за да напълня гориво и да си взема нещо за ядене и пиене, някой ме удари с нещо силно по главата и.. това е.

Започнах да мърдам леко с ръцете и краката си. Бяха ме вързали за някакъв стол с въжета. Ъгх, по дяволите! Не можех да се освободя от възела. Привикнах към тъмнината и започнах да различавам фигурите в помещението. Доколкото можех да видя пред мен на около 10 метра имаше огромен диван и върху него седеше някой. От дясно, близо до тавана, имаше средно по големина прозорче и се виждаше луната, която беше се извисила с цялата си светлина. Някой влезна през вратата и започна да си шушука с този върху дивана. И.. всичко се обля от жълтеникавата светлина, извираща от дългите лампи, залепени за тавана. Какво, по дяволите? Ноа, Мелиса и.. другия не го познавам, бяха застанали пред мен. Или нас. Забелязах с периферното си зрение, че зад мен имаше още някой и се опитваше да се отърве от въжетата.

- Е как се чувствате, красавици? – попита със зла усмивка Ноа.

- Какво – изкашлях се – какво искате от нас? – погледнах ги презрително.

- Не от вас. От Шарлът Грейс. – засмя се злорадо малко по-възрастния от тях, когото не познавах.

- Лола? – чу се тих глас.

- Даниела?

Ъгх, по дяволите!

- О, ето я и нея. – измърмори Ноа, след което доближи телефона до ухото си. – Да. Аха. Ще ти пратя координатите за следващата ти спирка. А и побързай, останаха 50 минути преди да ги.. – погледна ме в очите и се усмихна - убием. – каза и затвори.

- Ако си мислиш, че ще започна с клишетата: „оставете ни, ние не сме направили нищо", имаш хубаво въображение. – усмихнах се нагло, знаех, че няма да могат да ни убият. Нямат потенциал.

- А ти ако си мислиш, че ще те оставя да ме манипулираш, си гледала твърде много филми. – усмихна ми се в отговор.

- Аха, а истината? – гледах го право в очите и видях искрата, която мислех да използвам.

- Истина? Почна се с блъфирането. – обади се Мелиса.

- Блъфиране? По-добре питайте брат си. – намигнах на Ноа, а реакцията им беше повече от уникална.