ГТС ( гледна точка на Стивън)
Ноа беше насочил пистолета си към Деймън. В супермаркета нямаше много хора, а продавачът гледаше уплашено и не можеше да направи нищо, защото някакъв мъж с посивяла коса беше отправил пистолета си към него. А най-лошото бе, че те ме видяха. 'Разбира се, че ще те видят глупак такъв като влизаш като слон' обади се подсъзнанието ми. 'Млъкни' отговорих му аз. Не си мислете, че съм побъркан. Или мислете каквото си искате, не ми пука.
Така, да се върнем към реалността.
Какво да правя? Ако беше на шега щях да скоча върху Ноа и оня мъж, но тъй като са заплашени хората няма как да го направя, защото може да им направят нещо. Дали пистолетите им са играчки. Хмм, но няма да рискувам.
- Оставете Деймън! – развиках се.
- Ще го оставим ако ни предадеш картата! – обади се мъжът с Ноа.
- Чакайте да се обадя на Чарли да ми я донесе! – казах аз. Разбира се, че няма да и се обадя. Ще се обадя на Даниела да се обади на полицията. Дано да схване от начина ми на говорене.
„- Чарли!" – казах щом Даниела ми отговори на обаждането.
„- Аз съм Даниела, не е Чарли. Нали нямаше да я събуждаме? Някакъв проблем ли има?" – попита тя.
„- Да, трябва да не донесеш картата в супермаркета иначе ще убият Деймън!" – казах „не" много тихо, колкото тя да ме чуе.
„- Обаждам се на полицията!" – отговори ми тя. Слава Богу, разбра намеците.
„- Да, добре!" – казах аз и затворих.
- Чарли идва след малко. – казах аз.
- Добре. – каза Ноа.
Деймън ме погледна невярващо и аз му отговорих с кимване, което разкриваше всичко. Надявам се Ноа и онзи мъж да не са го видели. Деймън се усмихна едва видимо и кимна леко, видимо успокоение се изписа на лицето му. Но Ноа бе забелязал погледите ни и мисля, че разбра какво става, защото каза:
- Извикали са полиция, трябва да тръгваме!
- Ще се видим отново и тогава няма да имате време да вземете картата! – развика се мъжът с посивялата коса.
Ноа и мъжът започнаха да се движат към задния изход на супермаркета. След секунди изчезнаха от погледите ни.
- Стив, трябва да тръгваме! – каза Деймън и започна да тича към мен или по-точно към вратата.
CITEȘTI
Stay with me
DragosteВсичко се променя в деня на погребението. Докато си мислех, че всичко е свършило, не знаех, че точно тогава започва. Как една карта може да се превърне в най-исканото нещо? Не мога да си го обясня. Лъжите, които той ми каза.. дори не мога да ги преб...
