You Don't Own Me!

Глава 12

-Това парцаланата ли е ? Хаха -мазният глас на Кайли се чу от лъскавата кола, а заглушителния смях на Ванеса подкрепиха подигравката. Кристина не им обърна внимание, а продължи с бързи крачки напред.Но двете момичета караха бавно след нея, ръсещи подигравките си. 

-Виж я Ванеса, госпожица "голямата работа".Хихи. Парцалано, да те повозим?

-Ще изцапа, недей, тя няма място тук. Боклук! -намеси се Ванеса със усойническия си глас. 

Двете момичета бяха решени да смачкат този път момичето. Да ѝ покажат къде ѝ е мястото и да не се навърта около скъпоценния им Джейк.

Няколко сълзи се стекоха по очите на Кристина. Не разбираше, защо се държат така с нея, какво им беше направила? Успя да се вмъкне в едно кафене незабелязано и се изплъзна на двете змии. След като излезе тя бе готова да си тръгне обратно по пътя , когато нечия ръка хвана нейната.
Топла силна мъжка ръка. По телата и на двамата премина ток. 
Т

я разпозна тази ръка, това бе ръката, която искаше да държи всеки ден.

Ръката на Джейк. 
Все така обляна в сълзи, тя се хвърли отгоре му и го прегърна силно.Завря главата си във врата му и вдиша от аромата му. Толкова дълго бе копняла за този аромат и за тази прегръдка , че сякаш времето спря. Знаеше, че това не е редно, че не трябва да го прегръща и въобще да е около него. Но сърцето ѝ не слушаше, колкото и да го мразеше, толкова го и искаше. 

Джейк бе стиснал очи и затайл дъх от болка. Поставил ръце на гърба ѝ и косата ѝ , той просто се бе оставил на момента, за който бе чакал доста дълго.След известно време Джейк изпъшка, стон толкова дълбок и изпълнен с болка. Стон , който не успя да задържи повече вътре в себе си. Кристина се дръпна рязко и го погледна в дълбоките сини очи. 

-Какво ти има?-попита го, когато изтри търкулилата се сълза по лицето си. -Много ли те боли?-постави дланта си на гърдите му и с пламнали очи чакаше отговор от своя любим.

-Спокойно, нищо ми няма. Защо плачеш? Какво е станало?- хубостникът веднага смени темата. 

-Нищо.. -Криси склони глава и погледна в краката си.

-Не ме лъжи!-лека грубост прозвуча в гласа му. 

-Приятелките ти.. Ванеса и Кайли, ме обиждаха и подиграваха пред всички хора на улицата.. -изхлипа. А ярост в очите на Джейк се зароди. 

Той без да казва нищо, преплете пръсти с пръстите на Криси и я задърпа на някъде. Въпреки че се зароди поколебание в Кристина ,тя хвана силно ръката му и тръгна с него без да я интересува за последствията по-късно и за това , че сигурно щеше да съжалява , че го е направила.

В колата двамата все така мълчаха, ръката на Джейк бе върху ръката на Кристина. Той гледаше пътя като по някой път поглеждаше към Криси, за да види емоциите, които бошуваха вътре в нея. А за разлика от него, Кристина просто бе вперила поглед в прозореца . Беше я страх да се обърне към Джейк, не знаеше какво ще стане, но това , че той държеше ръката ѝ я караше да лети , караше я да се чувства защитена. 

-Кристина?-най-сетне Джейк наруши тишината. 

-М?-измърка тя тихо и разсеяно. 

-Искаш ли да те заведа на едно място?

-Какво място?- попита го неразбираемо и го погледна.

-Ами... на моето място. -погледна я и той.

-Добре.-усмихна му се , както и той на нея. 

Фактът , че той искаше да я заведе на неговото място, я караше да се изчервява , а хилядите пеперуди в стомаха ѝ да пъркат весело. 

Кристина харесваше този Джейк, добрия, милия. Как и се искаше вечно да бъде такъв, но и бе пределно ясно , че няма как да стане, че той е на моменти и скоро щеше да избухне и да стане същия гадняр. 

-Пристигнахме!- наруши мислите и красавецът. Когато тя се огледа, забеляза, че са до огромна скала, а от другата страна бе океана. 

Не бе виждала нещо по-красиво до сега. Джейк се усмихна. 

-Идваш ли?-тя поклати глава. 

-Ще седнем ей там. -показа ѝ мястото -на ръба на скалата. Не те е страх, нали?

-Не, разбира се..-поклати глава в отрицание, а Джейк се усмихна за пореден път.

Настъпи известно мълчание.

-Ти си първата, която водя тук.. -Джейк наруши тишината.

Кристина не знаеше какво да каже. Усмихна се засрамено , а бузите и придобиха румен цвят.

Тя бе първата тук, първата!