You Don't Own Me!

Глава 5

-Напротив, има!

-Ти си луда, Тейт, луда.Всичко, което е в главата ти е твоя измислица..-Седях като замръзнала от думите му. Явно си бях измислила всичко. И освен за смотана сега ме мисли и за луда..Страхотно, браво Кристина... Погледнах го най- накрая в очите, а той все така се смееше.

-Не може да съм си измислила всичко това..-присвих очи.

-Но си...

-Госпожице Тейт и господин Крисчън, какво толкова обсъждате там?-скара ни се госпожата.

-Нищо, госпожо Монгомари-отвърна ѝ Джейк... 
Завъртях очи и повече нито го погледнах, нито му казах нищо...

ГТНАвтора:

Часовете за Кристина минаха твърде бързо от обикновенното. Тя все още нямаше отговор на въпросите си , но за известно време бе спряла да мисли за това.  Поседя малко с майка си в кухнята , поприказваха си, след което тя тръгна към вкъщи. Вървеше и гледаше в земята, мислише си къде да намери нова работа, защото я уволниха и от двете ѝ стари задължения. След като и двамата ѝ работодателя разбраха , че се е забъркала в "проблеми", просто я принудиха да напусне...
Една кола с черни , затъмнени стъкла препречи пътя ѝ. Кристина стреснато отстъпи назад и се опита да избяга, или поне да извика за помощ, но когато се огледа, видя , че нямаше никого. 

За момент си помисли, че това е блондинът и идва да довърши започнатото преди седмица, да ѝ отмъсти , но когато стъклото се свали, тя видя , че това бе Джейк. 

Отдъхна си , но както казват хората тя прескочи от трън на глог.

-Качвай се!-заповяда ѝ той.

-Забрави! -сопна се тя.

-Казах да се качиш! -очите му пламтяха ,а гласът му бе твърд и груб.

-Нямам работа с теб, затова няма да се кача!-упорито отказваше да изпълни заповедта му. Тя не бе негова собственост и той не можеше да я командва току-така.

-Не ме карай да сляза и да те кача в шибаната кола!-изръмжа красавецът. 

Криси се стресна. Не знаеше какво да прави. С разтреперена ръка отвори вратата и се настани до него.