Гледна точка на Кимбърли:
Живея на ръба.Живота ми е един кръговрат от който все аз излизам прецакана.Нима и вие се чувствате така?Нима ме разбирате?Има ли смисъл изобщо да питам? Едва ли...
Едва ли някой се чувства толкова прецакан колкото мен,когато гледам другите хора колко щастливо живеят или поне така изглежда...Може би?Аз самата не мога да отговоря на този въпрос,надали те ще могат...Живота е шибан...Винаги гледа да те изчука по най-бруталният начин.
Много хора вярват,че съществува щастлив край...е аз не вярвам в тези "щастливи" крайчета.Колкото и щастлив да си и колкото и хора да имаш докато си жив...Винаги умираш сам и нещастен с надежда,че ще се преродиш.Но истината съвсем не е такава...!
Както се казва :,,От пръст си създаден и в пръст ще умреш." Разбрахте ли ме?Може би не?Може би да?
Няма начин да опишем чувствата си чрез думи.Те се описват,чрез действия.Както при любовта.Обичта и привързаността към даден човек не се доказват чрез думи,а чрез действия.За съжаление аз нямах възможността да докажа на този "даден" избран от мен човек,че го обичам повече от шибания си живот.Какво се е случило ли?Много скоро ще ви разкажа.
