Екип 411

I.

- И да се обаждаш.

Извика през сълзи Дорис.

- Лек полет, миличка.

Добави Били и с жена му останаха да гледат как се отдалечавам. Едно момиче вървеше пред мен, носейки своя багаж. Следвах я, защото най-вероятно беше от пътниците. Ръкавът на самолета бе спуснат и едно момче се качваше. Пред стълбите седяха мъж и жена и сканираха с устройства всеки качващ се. Момичето пред мен подаде сака на мъжа, а жената я сканира. Взе багажа си и се качи вътре. Аз погледнах за последнo хората, които ме отгледаха. Дорис ми махаше, а Били се усмихвашe. Сканираха ме и взех сака си отново.

- Номер дванадесет, г-це.

Това бе номерът на мястото ми. Самолетът не беше голям, сигурно имаше двадесет места най-много. Качих се и затърсих дванадесет. Беше в дъното. Както предполагах, превозното средство бе малко и имаше само единични места, така че всеки беше до прозореца. И всъщност местата бяха дванадесет. Заех мястото си и закопчах колана си. Сака ми сложих на мястото за ръчен багаж. Не си бях взела книга или нещо. Само телефонът ми, който включих на самолетен режим. На мястото до срещуположната страна седеше момчето, което видях да се качва. То имаше кафява коса и перчем, а щом се обърна към мен, забелязах тъмните му, абаносови очи. Мисля, че видя, че го оглеждах.

- Аз се казвам Келвин.

Той подаде ръката си към мен. Коланът малко ме затрудни, но успях да подам своята.

- Лейтън Стюард.

- Приятно ми е да се запознаем, г-це Стюард. Как е в ДЕА?

- Откъде знаеш, че съм оттам?

- Всеки познава Били и Дорис Стюард, Лейти.

- О, не. Не ми казвай, че знаеш и галеното ми име.

- Всъщност налучках, но щом ти харесва.

- Не, не, не. Да не си посмял, Келвин...

- Матис. Името ми е Келвин Матис.

- Матис като Александър Матис?

- Ето затова ти говоря... Родителите ти са най-известните в ДЕА, а моите най-известните в АЛЕК. Ужасно е.