Гледната точка на Хари:
Събудих се с ужасно главоболие, изобщо се чудя как съм успял да заспя... Явно накрая просто съм се предал на умората и съм затворил очи, но не е било за повече от час, болката в главата ми го доказваше.
Затътрих се бавно към банята, празнината в леглото ми ме убиваше, а се налага да започна да свиквам с това... Защо хората са устроени така, или защо по-точно Мел е устроена така... Винаги иска да постъпва правилно, а аз съм длъжен да се съобразя с решението си и да живея цял живот без любов.
Щом се погледнах в огледалото мигом вените ми се изпълниха с ярост... Спомените за всичко случило се преминаха пред очите ми като на филмов екран.
Изкрещях силно, гласът ми бе изпълнен с болка и ярост... Без да се замислям, забих юмрук в огледалото, чупейки го на малки парченца. Напомни ми на сърцето ми, защото то в момента изглеждаше точно така – разбито.
Измих кръвта около кокалчетата си, присвивайки очи заради щипенето, което ми причини водата. Наплисках няколко пъти лицето си и въздъхнах.
Какъв избор имах, освен да приема решението на Мел и да замина, за да помогна на семейството на Аурора. Но как мога да оставя Мел сама с този гнусен плужек Ноа... Мисля, че е време да се погрижа за него, да се подсигуря, че никога повече няма да се приближи до нея.
Грабнах телефона и набрах номера на един познат, който щеше да свърши цялата работа вместо мен. И без това нямах време, трябваше да си приготвя багажа и към три часа да се насоча към летището.
Баща ми щеше да си плати за тези мизерии, кълна се в името си... Не ми пука, че ми е родител, или че заради него съм се появил на този свят, не ми пука за парите, които ми е давал, пука ми единствено за Мел и той ми я отне, затова ще го накарам да съжалява...
Бясно започнах да хвърлям дрехите си в куфара. Ръцете ми трепереха неконтролируемо и едвам успявах да се преборя с желанието си да потроша цялата къща. Тъкмо бях на път да се предам и първото счупено нещо щеше да е шибания гардероб, чиито врати просто не искаха да застанат да едно място, но телефонът ми иззвъня карайки юмрука ми да замръзне във въздуха.
Разроших нервно и без това немирните си къдрици и грабнах мобилния си, плъзгайки пръст през екрана.
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
