Лекциите минаха доста тягостно, единственото за което продължавах да мисля е разговорът, който трябваше да проведа с Хари довечера.
Дали щеше да ми каже истината, или щеше да измисли някоя лъжа... Не знам, но знаех едно, ако ме излъжеше, нямаше да успея да се справя. Една връзка не може да се гради на лъжи. Надявам се това, което се е случило между него и Аурора да не е нещо, което ще ми разбие сърцето... Наистина силно се надявам.
Когато и последната лекция свърши се запътих към изхода, откъдето Хари трябваше да дойде да ме вземе. Десет минутното му закъснение ме изнерви до краен предел и ако скоро не се освободях от всички мисли, които се въртяха в главата ми, щях да експлодирам.
Качих се ядосано в колата и забих поглед в прозореца. Хари си бе все така отнесен и отново дори не направи опит да ме заговори. Това усили яда ми стократно и даже ми се прииска да го халосам по главата, както си караше забил поглед напред...
„Мисля, че трябва да поговорим!" Заявих през стиснатата си до болка челюст.
Той извърна глава, задържайки объркания си поглед върху мен, но после бе принуден да го отмести освен ако не искаше да се разбием в някое дърво в страни на пътя.
„Добре." Прозвуча почти като шепот.
Ама какво му ставаше? Никога не го бях виждал такъв.... Толкова умислен и.... Изплашен.
Когато пристигнахме дори не си направих труда да го чакам да ми отвори вратата, както правеше преди. Откопчах колана почти със скоростта на светлината и изхвръкнах от колата насочвайки се към входната врата. Хари вървеше покорно след мен, навел глава. Единственото, което се чуваше беше дишането ни.
Влязохме в хола и аз моментално се обърнах към него. Не можех да отлагам повече. Трябваше да говорим и трябваше да стане сега.
„Ще ми кажеш ли какво става?" Попитах вече загубила всякакво търпение.
„Какво имаш предвид?" Челото му бе набраздено, понеже беше смръщил вежди в престорено объркване.
„Какво имам предвид ли?" Засмях се сухо, но истината е, че ми се плачеше. „Стига Хари... Познавам те по-добре дори от самата себе си. Наистина ли си мислеше, че ще ме заблудиш?"
„За какво..." Прекъснах го рязко.
„Говоря... За какво говоря..." Извиках. Нервите ми не издържаха. „За теб и Аурора... Затова, че след разговора с нея, направо не си на себе си. Какво ти каза, че се разстрои толкова?"
YOU ARE READING
BUTTERFLY #Wattys2015
Fanfiction- Щастието е като пеперуда Хари, ако я преследваме винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас. Ние доста упорито преследвахме нашето щастие и не успяхме да се научим на търпение. Може би заради това загубихме всичко.- Прош...
